пра - Намерени са 255 думи от търсенето |
прахавица - мн. прахавици, ж. Кълбовидна гъба, която при натискане, когато остарее, изпуска праховидни спори. |
препратка - мн. препратки, ж. 1. Само ед. Препращане. 2. Бележка в книга, с която се препраща към друг пасаж, друга книга и т. н. |
проправям - проправяш, несв. и проправя, св.; какво. Правя нещо да преминава през друго нещо; прокарвам. Проправям пъртина през снега. |
подправка - мн. подправки, ж. 1. Обикн. мн. Ароматни треви, които се прибавят към яденето, за да подобрят вкуса му. 2. Фалшификация. |
подправям - подправяш, несв. и подправя, св.; какво. 1. Правя нещо да прилича на друго; фалшифицирам. Подправям оценка. 2. Слагам подправки в ... |
праведник - мн. праведници, м. Човек, който спазва религиозните канони. |
правилник - мн. правилници, (два) правилника, м. Сбор от правила, с които са длъжни да се съобразяват всички членове на даден колектив. Нов пр... |
правнучка - мн. правнучки, ж. Внучка на дъщерята или сина. |
прагматик - мн. прагматици, м. 1. Последовател на прагматизма. 2. Практичен човек. |
празничен - празнична, празнично, мн. празнични, прил. 1. Който е присъщ на празник. Празничен вид. 2. Който е предназначен за празник. Празни... |
празнувам - празнуваш, несв. 1. Правя тържество по случай празник. 2. Прен. Радвам се, ликувам. Празнува светът. 3. Не работя. В неделя празну... |
практичка - мн. практички, ж. Жена практик. |
практикум - само ед. Вид практически занятия по учебен предмет. |
практичен - практична, практично, мн. практични, прил. 1. Който умее да се справя с практическите проблеми; делови. Практична жена. 2. Лесен, ... |
прародина - мн. прародини, ж. Най-старата родина. |
пратеница - мн. пратеници, ж. Жена пратеник. |
прахосвам - прахосваш, несв. и прахосам, св.; какво. Пилея, разхищавам различни ценности — пари, труд, време, способности, талант и др. |
прахосник - мн. прахосници, м. Човек, който прахосва. // прил. прахоснически, прахосническа, прахосническо, мн. прахоснически. // същ. прахосн... |
преправям - преправяш, яесв. и преправя, св.; какво. 1. Развалям нещо старо и правя отново същия предмет по различен начин. Преправям рокля. 2... |
препразня - препразниш, мин. св. препразних, мин. прич. препразнил, св. — вж. препразвам. |