съ---- - Намерени са 34 думи от търсенето |
събрат - мн. събратя, м. Човек, който споделя идеите, интересите, начина на живот на друг човек. |
съживя - съживиш, мин. св. съживих, мин. прич. съживил, св. - вж. съживявам. |
съсека - съсечеш, мин. св. съсякох, мин. прич. съсякъл, св. - вж. съсичам. |
събера - събереш, мин. св. събрах, мин. прич. събрал, св. — вж. събирам. |
съборя - събориш, мин. св. съборих, мин. прич. съборил, св. — вж. събарям. |
събота - мн. съботи, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя. // прил. съботен, съботна, съботна, мн. съботни. • Велика събота. Съб... |
събудя - събудиш, мин. св. събудих, мин. прич. събудил, св. — вж. събуждам. |
съвест - съвестта, само ед., ж. Чувство за отговорност пред останалите за постъпките и делата; съзнание. Нечиста съвест. Угризения на съвес... |
съвсем - нареч. 1. До крайна степен; напълно, съвършено. Облякох съвсем нова рокля. Съвсем забравих. 2. С отрицание — никак, ни най-малко. ... |
съдера - съдереш, мин. св. съдрах, мин. прич. съдрал, св. — вж. съдирам. |
съдина - мн. съдини, ж. Разг. Домакински съд за храна. // същ. умал. съдинка, мн. съдинки, ж. |
съдник - мн. съдници, м. Лице, което преценява, съди нещо. Мой съдник. |
съдран - съдрана, съдрано, мн. съдрани, прил. Скъсан. |
съжаля - съжалиш, мин. св. съжалих, мин. прич. съжалил, св. — вж. съжалявам. |
създам - създадеш, мин. св. създадох, мин. прич. създал, св. — вж. създавам. |
съзная - съзнаеш, мин. св. съзнах, мин. прич. съзнал, св. — вж. съзнавам. |
съзрея - съзрееш, мин. св. съзрях, мин. прич. съзрял, св. — вж. съзрявам. |
съклет - само ед. Разг. Мъка, притеснение, досада. Хваща ме съклетът от чакане. |
сънлив - сънлива, сънливо, мн. сънливи, прил. 1. Който е склонен да спи много. Сънливо дете. 2. Който иска да спи. 3. Който още не се е съб... |
сънльо - мн. сънльовци, м. Пренебр. Сънлив мъж. |