| оооо - Намерени са 1527 думи от търсенето |
|---|
| всуе - нареч.Остар. Напразно, напусто. |
| вкус - вкусът, вкуса, мн. вкусове, м.1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.2. Само ед. Усещане ... |
| внук - внукът, внука. мн. внуци, м.1. Син на сина или дъщеря ми.2. Прен. Потомък. Това да се знае и помни от нашите внуци.// същ. умал. в... |
| глух - глуха, глухо, мн. глухи, прил.1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/... |
| гнус - неизм.• Гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се. |
| груб - груба, грубо, мн. груби, прил.1. Който е недостатъчно обработен; прост, без изящество. Груба изработка.2. Който не е фин, правилен... |
| грух - междум.За подражаване на звук, издаван от свиня. |
| губя - губиш, мин. св. губих, мин. прич. губил, несв.1. Какво. Преставам да имам, да притежавам. Много често губя ключовете си.2. Какво/к... |
| гудя - гудиш, мин. св. гудих, мин. прич. гудил, св.— вж. гуждам. |
| гяур - мн. гяури, м.За мюсюлманите — човек, който не е мюсюлманин; неверник.// прил. гяурски, гяурска, гяурско, мн. гяурски. |
| гуру - (санскр. guru)Духовен учител в Индия. |
| дву- - Първа част на сложни думи, която означава състоящ се от две еднакви части: двувалентен, двумачтов, двучасов, двуетажен, двумоторен... |
| души - само мн. След числително или някои местоимения. Хора, човеци. Колко души са в стаята? |
| джус - джусът, джуса, само ед., м. Плодов сок. |
| друг - друга, друго, мн. други, прил. 1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. ... |
| друм - друмът, друма, мн. друмове и друми, (два) друма. Път. • Царски друм. Широк и удобен път. |
| дуел - мн. дуели, (два) дуела, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел. |
| дует - мн. дуети, (два) дуета, м. 1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует "Ритон". 2. Музикална творба, ... |
| жуля - жулиш, мин. св. жулих, мин. прич. жулил, несв. 1. Какво. Трия, претривам кожа или друга повърхност. Ремъкът жули шията на коня. 2.... |
| жумя - жумиш, мин. св. жумях, мин. прич. жумял, несв. 1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина. 2. Стоя със затворени очи. ... |