| оооо - Намерени са 1527 думи от търсенето |
|---|
| опна - опнеш, мин. св. опнах, мин. прич. опнал, св. — вж. опвам. |
| опра - опреш, мин. св. опрях, мин. прич. опрял, св. — вж. опирам. |
| опус - мн. опуси, (два) опуса, м. 1. Спец. Поредно музикално произведение, номер на произведението според написването или издаването му. ... |
| оран - оранта, само ед., ж. 1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран. 2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна... |
| орач - мн. орачи, м. Човек, който оре земята. // прил. орачески, ораческа, ораческо, мн. орачески. |
| орда - мн. орди, ж. 1. Истор. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена. 2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда. |
| орел - мн. орли, (два) орела, м. 1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности. 2. Прен. За смел, горд, силен човек. • Като о... |
| орен - орна, орно, мн. орни, прил. Който се оре. Орна земя. |
| ориз - само ед. 1. Зърнено растение с продълговати бели зърна, използвани за храна. 2. Зърната на това растение. Готвя месо с ориз. |
| илач - мн. илачи, (два) илача, м. Разг. Лекарство, лек. |
| имам - имаш, несв. 1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплом... |
| инак - нареч. Иначе. |
| инат - само ед. Разг. 1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини. 2. Като пр... |
| ищах - само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа. |
| ищца - мн. ищци, ж. Жена ищец. |
| каиш - мн. каиши, (два) каиша, м. Разг.1. Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.2. Колан от кожа.3. Бръснарско съоръжение... |
| каки - прил., неизм. Който има глинестожълтеникав цвят. Пак е на мода цветът каки. |
| кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин. |
| кант - кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м. 1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмнос... |
| каня - каниш, мин. св. каних, мин. прич. канил, несв. 1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. К... |