оооо - Намерени са 1527 думи от търсенето |
каяк - мн. каяци, (два) каяка, м. 1. Малка рибарска лодка. 2. Лодка за спортно гребане, предназначена за няколко гребци, всеки с по едно ... |
квас - квасът, кваса, само ед., м. 1. Получени по специален начин гъбички от хляб, които служат като мая за ново замесване на хляб. Няког... |
кича - кичиш, мин. св. кичих, мин. прич. кичил, несв. 1. Какво/кого. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя... |
киша - само ед. 1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта. 2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките... |
клан - кланът, клана, мн. кланове, (два) клана, м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове. |
край - краят, края, мн. краища, (два) края, м. 1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на ... |
крак - кракът, крака, мн. крака, (два) крака, м. 1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните. Дълг... |
крал - кралят, краля, мн. крале, м. 1. Титла на мо-нарх, както и лицето, което я носи. 2. Прен. Едър собственик, първи в някой отрасъл на... |
кран - кранът, крана, мн. кранове, (два) крана, м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам ... |
крах - крахът, краха, само ед., м. 1. Разорение, банкрут, фалит. Крахът на икономиката. 2. Пълен неуспех, катастрофа, провал. Крах на пла... |
кула - мн. кули, ж. 1. Истор. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието. 2. Тясна и висока сгра... |
кума - мн. куми, ж. Жена, която венчава; кръстница. |
купа - мн. купи. ж. 1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа. 2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като наград... |
лале - мн. лалета, ср. Пролетно луковично растение от семейство лилиецветни с едър чашковиден цвят в жълто, червено и др. Букет от червен... |
лани - нареч. Миналата година. // прил. ланшен, ланшна, ланшно, мн. ланшни. По пътеката имаше ланшна шума. |
лава - само ед. 1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни ... |
лазя - лазиш, мин. ев. лазих, мин. прич. лазил, несв. 1. За насекоми — придвижвам се по повърхност. Мухата лази по масата. 2. За човек — ... |
лаик - мн. лаици, м. Недостатъчно вещ в дадена област; непрофесионалист, дилетант. Сега и лаиците написаха книги. // прил. лаически, лаич... |
лама - мн. лами, ж. Южноамериканско преживно животно от рода на камилите с хубава мека вълна; перуанска овца. Прежда от лама. |
ламе - мн. ламета, ср. 1. Жълта или сребърносива метална нишка, която се втъкава, вплита или вшива. Пуловер с ламе. Бродерия с ламе. 2. П... |