| ооон - Намерени са 76 думи от търсенето |
|---|
| ален - алена, алено, мн. алени.Който е с кървавочервен цвят, пурпурен цвят. |
| аман - За изразяване на досада, отегчение, раздразнение. |
| амин - Възглас в заключение на църковни молитви; истина, така да бъде. |
| баян - мн. баяни, (два) баяна.Руски народен музикален инструмент - голяма ръчна хармоника със сложна клавиатура. |
| бран - бранта. само ед.Остар. Война, битка. |
| вран - врана, врано, мн. врани, прил.За животно - който има много черен, лъскав косъм. Вран кон. |
| гран - (нем. Gran от лат. granum 'зърно')Фарм. Единица аптекарско тегло, равна на около 0,0622 г. |
| длан - дланта, мн. длани, ж. Вътрешната част от човешката ръка, разположена между китката и сгъващата се част на пръстите. • Като дланта ... |
| етан - само ед. Спец. В химията — безцветен газ без миризма, който се съдържа в нефта и земния газ. |
| вдън - предлог.За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите. - Вдън земя. Разг. Надълбоко; неизвестно къде. |
| дзън - междум. За наподобяване на звук, издаван от звънец или при удар на стъкло. |
| звън - звънът, звъна, само ед., м. 1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на ч... |
| кълн - кълнът, кълна, мн. кълнове, (два) кълна, м. 1. Израстък, който излиза от семе при прорастване. 2. Прен. Обикн. мн. Зачатъци, зараж... |
| огън - огънят, огъня, мн. огньове, (два) огъня, м. 1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. ... |
| опън - само ед. Изпъване, изтягане. Въжето трябва да издържа на опън. |
| трън - трънът, тръна, мн. тръни, (два) тръна, м. 1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип. 2. Растение... |
| боен - бойна, бойно, мн. бойни, прил.Който се отнася до воденето на бой, сражение, война. Бойна задача. Бойна техника. Бойно знаме. |
| воин - мн. воини, м.Войник, боец. Българските воини.// прил. воински, воинска, воинско, мн. воински. Воински дълг. |
| войн - войнът, война, мн. войни.ВоинВоин. |
| гоен - гойна, гойно, мн. гойни, прил.Разг. Тлъст, охранен. Гойно животно. |