оби - Намерени са 143 думи от търсенето |
обиден - обидена, обидено, мн. обидени, прил. 1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка. 2. Който изразява ч... |
обикна - обикнеш, мин. св. обикнах, мин. прич. обикнал, св. — вж. обиквам. |
обилен - обилна, обилно, мн. обилни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна. // същ. о... |
обилие - само ед. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо. |
обирам - обираш, несв. и обера, св. 1. Кого/какво. Извършвам обир. Обраха пощата! 2. Какво. Вземам, откъсвам, събирам. Обрах падналите круш... |
обирач - мн. обирачи, м. Пренебр. Човек, който върши обир (в 1 и 2 знач.). // прил. обирачески, обираческа, обираческо, мн. обирачески. |
обител - обителта, мн. обители, ж. Остар. Манастир. Древна обител. |
обиход - само ед. Постоянна всекидневна употреба, обичайна подредба. |
обичай - обичаят, обичая, мн. обичаи, (два) обичая, м. 1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни об... |
обичам - обичаш, несв. 1. Кого/какво. Изпитвам обич към някого или нещо. Обичам майка си. Обичам дома си. 2. Желая, искам, приятно ми е да ... |
обичан - обичана, обичано, мн. обичани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение. |
обичен - обична, обично, мн. обични, прил. Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра. |
обичка - мн. обички, ж. 1. Малка обеца. 2. Само мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци. |
пробив - само ед. 1. Отвор в резултат на пробиване. Пробив на кораба. 2. Прен. Разкъсване на войските на армия от неприятеля. 3. Прен. Прео... |
пробия - пробиеш, мин. св. пробих, мин. прич. пробил, св. — вж. пробивам. |
робиня - мн. робини, ж. Жена роб. |
гробища - гробище, ср.Място, където се погребват мъртъвци.// прил. гробищен, гробищна, гробищно, мн. гробищни. |
добивам - добиваш, несв. и добия, св.; какво. 1. Получавам в резултат на вложен труд, извличам от земята. Добивам руда. Добивам мед. 2. Влаг... |
добитък - мн. добитъци, (два) добитъка, м. 1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни прод... |
мобифон - мн. мобифони, (два) мобифона, м. Мобилен, подвижен телефон, чрез който може да се установи връзка от различни точки. |