| оби - Намерени са 143 думи от търсенето |
|---|
| обичаен - обичайна, обичайно, мн. обичайни, прил. Привичен, обикновен. Тя му каза обичайните за такъв случай думи. // същ. обичайност, обича... |
| обигран - обиграна, обиграно, мн. обиграни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност. // същ. обиграност, обиграността. |
| обидчив - обидчива, обидчиво, мн. обидчиви, прил. Който лесно се обижда. |
| обиждам - обиждаш, несв. и обидя, св.; кого. Нанасям обида, оскърбявам. — обиждам се/обидя се. Чувствам се обиден. |
| обиквам - обикваш, несв. и обикна, св.; какво кого. Започвам да обичам, изпълвам се с обич. Обикнах този град. |
| обиколя - обиколиш, мин. св. обиколих, мин. прич. обиколил, св. — вж. обикалям. |
| обирник - мн. обирници, м. Обирач. // прил. обирнически, обирническа, обирническо, мн. обирнически. Обирническа държава. |
| обистря - обистриш, мин. св. обистрих, мин. прич. обистрил, св. — вж. обистрям. |
| обитаем - обитаема, обитаемо, мн. обитаеми, прил. 1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата. 2. Който е годен за ... |
| обичлив - обичлива, обичливо, мн. обичливи, прил. Който предизвиква обич. Обичливо дете. // същ. обичливост, обичливостта, ж. |
| побивам - побиваш, несв. и побия, св. 1. Какво. Забивам да стои прав; забучвам. Побих знамето на върха. 2. Кого. Забивам на кол. Старците ги... |
| побирам - побираш, несв. и побера, св.; какво. Вмествам (в себе си); изпълвам (се). Не можах да побера целия багаж в куфарите. • Главата/ ум... |
| подобие - мн. подобия, ср. 1. Обикн. ед. Сходство, прилика. 2. Прен. Предмет, който прилича на друг предмет. Това огледало е подобие на стар... |
| пособие - мн. пособия, ср. Предмет, който служи на обучението, или такава книга; помагало. |
| аеробика - само ед. Система от гимнастически упражнения, които се изпълняват енергично в ритъма на бърза музика. |
| дробилка - мн. дробилки, ж. Машина за дробене. |
| снобизъм - само ед. Поведение на сноб. |
| бобиньор - мн. бобиньори. м.Работник, който изработва бобини. |
| изобилен - изобилна, изобилно, мн. изобилни, прил. Който е в изобилие. |
| изобилие - само ед. Голямо количество от нещо; богатство. |