| н------ - Намерени са 392 думи от търсенето |
|---|
| натягам - натягаш, несв. и натегна, св. 1. Какво. Правя нещо да стане изпънато; изпъвам, обтягам. Натегна струните на китарата. 2. Прен. Как... |
| натякна - натякнеш, мин. св. натякнах, мин. прич. натякнал, св. — вж. натяквам. |
| наушник - мн. наушници, (два) наушника, м. 1. Част от шапка, която закрива ушите. Шапка с наушници. 2. Самостоятелни парчета, които служат з... |
| нахакан - нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена. |
| нахален - нахална, нахално, мн. нахални, прил. Който проявява безсрамие, безочливост; дързък. Такива нахални жени не бях виждала. |
| нахлузя - нахлузиш, мин. св., нахлузих, мин. прич. нахлузил, св. — вж. нахлузвам. |
| нахлупя - нахлупиш, мин. св. нахлупих, мин. прич. нахлупил, св. — вж. нахлупвам. |
| нахраня - нахраниш, мин. св. нахраних, мин. прич. нахранил, св. — вж. нахранвам. |
| нацапам - нацапаш, св. — вж. нацапвам. |
| нацупен - нацупена, нацупено, мн. нацупени, прил. Който се е нацупил; сърдит. Ако си все нацупена, никой няма да те харесва. |
| начевам - начеваш, несв. и начена, св. Разг. 1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене. 2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществ... |
| начеващ - начеваща, начеващо, мн. начеващи, прил. начинаещ. |
| наченат - начената, наченато, мн. наченати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Нач... |
| наченка - мн. наченки, ж. Обикн. мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост. |
| начервя - начервиш, мин. св. начервих, мин. прич. начервил, св. — вж. начервявам. |
| начерня - начерниш, мин. св. начерних, мин. прич. начернил, св. — вж. начерням. |
| начетен - начетена, начетено, мн. начетени, прил. Който е чел много, добре образован, знаещ. Умна и начетена жена.// същ. начетеност, начете... |
| начитам - начиташ, несв. и начета, св.; кого. Спец. Установявам начет, правя начет. Начетоха го при ревизията с голяма сума. |
| начукам - начукаш, св. — вж. начуквам. |
| нашенец - мн. нашенци, м. 1. Човек, който е от нашата страна, сънародник. 2. Човек, който е от нашия край, от нашето населено място; земляк,... |