| д----н-- - Намерени са 19 думи от търсенето |
|---|
| дизайнер - мн. дизайнери, м. Специалист по дизайн. |
| дознание - мн. дознания, ср. Спец. В правото - предварително разследване на престъпление преди следствието, както и документът, който го отра... |
| драконов - драконова, драконово, мн. драконови, прил. 1. Който се отнася до дракон; драконски. 2. Драконовски. |
| давление - мн. давления, ср. Натиск, насилие върху нечия воля или убеждения. Под чуждо давление. |
| дандания - мн. дандании, ж. Разг. Голям шум, неразбория, глъчка, обикновено на публично място. |
| джапанки - джапанка, ж. Вид сандали от еластична материя с две каишки, които започват с общо начало, минаващо между палеца на крака и съседни... |
| диагонал - мн. диагонали, (два) диагонала, м. Спец. В геометрията — отсечка, която съединява върховете на два ъгъла, които не са прилежащи къ... |
| диплянка - мн. диплянки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на... |
| драгинко - мн. драгинковци, м. Диал. По-малък брат или братовчед на съпруга по отношение на съпругата му. |
| душманин - мн. душмани, м. Разг. Враг, неприятел. |
| държание - само ед. Характер на постъпките, на действията, отношение към другите; поведение. |
| държанка - мн. държанки, ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа. |
| дървения - само ед. Дървените части на жилище или на мебел. |
| доносник - мн. доносници, м. Човек, който прави доноси. |
| дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
| дописник - мн. дописници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент. |
| духовник - мн. духовници, м. Църковен служител; свещенослужител. // прил. духовнически, духовническа, духовническо, мн. духовнически. |
| движение - мн. движения, ср. 1. Спец. Във философията — форма на съществуване на материята, която е в непрекъснат процес на развитие. 2. Всяк... |
| десетник - мн. десетници, м. Истор. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. |