Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

н------ - Намерени са 392 думи от търсенето
неголям - неголяма, неголямо, мн. неголеми, прил. Който няма големи размери; ограничен по размери, брой, време. Неголяма стая. Неголяма сума...
негроид - мн. негроиди, м. Човек, който принадлежи към черната раса: с тъмна кожа, къдрави коси, широк нос и др. // прил. негроиден, негроид...
недобор - само ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др.
недобре - нареч. 1. Лошо, зле. Чувствам се недобре. 2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза.
недопят - недопята, недопято, мн. недопети, прил. Който не е изпят докрай. Недопята песен.
недотам - нареч. Не толкова, в по-малка степен. Задачата е недотам трудна.
немного - нареч. В неголямо количество; малко, леко. Немного на брой.
немотия - само ед. 1. Бедност, сиромашия. 2. Прен. Част от населението, която живее в бедност.
немощен - немощна, немощно, мн. немощни, прил. Слаб, болнав. Немощна старица.
нерядко - нареч. В малки промеждутъци от време, често. Нерядко посещавам братовчедите си.
несгода - мн. несгоди, ж. Неволя, трудност, неудобство. Търпя несгоди и лишения.
несетно - нареч. Диал. Неусетно.
неточен - неточна, неточно, мн. неточни, прил. Който не е точен. Неточен отговор.
неутрон - мн. неутрони, (два) неутрона, м. Спец. Елементарна частица в атомните ядра, която няма електрически товар. // прил. неутронен, неу...
никелов - никелова, никелово, мн. никелови, прил. 1. Който съдържа никел. Никелова сплав. 2. Който е направен от никел. Никелова монета.
николко - нареч. В никакво количество, нито един. — Колко пари получи за услугата? — Николко.
никотин - само ед. Алкалоид, който се съдържа в тютюневите листа. // прил. никотинов, никотинова, никотиново, мн. никотинови.
нищожен - нищожна, нищожно, мн. нищожни, прил. 1. Съвсем малък, дребен. Нищожна сума. 2. Спец. Невалиден. Нищожен договор. // същ. нищожност...
нобелов - нобелова, нобелово, мн. нобелови, прил. • Нобелова награда. Международна парична награда за научни постижения, литература и заслуг...
новатор - мн. новатори, м. Човек, който внася нещо ново в дадена област.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: