никоя, никое, мн. никои, отриц. мест. 1.
Като прил.
Нито един. В никоя
книжарница няма да намериш тая книга. 2. Като същ. никой, вин. никого, дат. остар. никому. Нито един човек. Никой не знае къде е. С никого не говоря. • По никое време. Много късно, в неудобно време. • Нямам си никого. Нямам близък човек.