мин. св. нема, мин. прич. нямало, несв.; безл. 1. Не съществува, не е в
наличие.
Тогава още нямаше дискотеки. 2. Не е тук, отсъства.
Няма го
днес на
работа. 3. С числително — по-малко количество от означеното. Няма пет минути, откакто излезе. 4. Част. Образува отрицателна форма на бъдеще време. Няма да чета. Ще дойдеш ли? — Няма! • Има-няма. Приблизително. • Нема/няма лабаво! Жарг. Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение. • Няма да (я) бъде. 1. Няма да стане, няма да се осъществи. 2. Няма да живее дълго. • Няма къде/ няма как/ няма какво. По принуда, по необходимост; няма друг изход. • Няма ме там. Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.