на----- - Намерени са 295 думи от търсенето |
набутам - набуташ, св. — вж. набутвам. |
набухам - набухаш, св. — вж. набухвам. |
навалям - наваляш, несв. и наваля, св; кого/какво. Натрупвам се, струпвам се около някого, по някого/по нещо. Месото веднага го навалиха мух... |
навехна - навехнеш, мин. св. навехнах, мин. прич. навехнал, св. — вж. навяхвам. |
навивам - навиваш, несв. и навия, св.; какво. 1. Чрез въртене събирам на едно, намотавам. Навивам прежда. 2. Чрез въртене стягам пружина на ... |
навивка - мн. навивки, ж. Намотка. |
навикам - навикаш, св. — вж. навиквам. |
навикна - навикнеш, мин. св. навикнах, мин. прич. навикнал, св. — вж. навиквам. |
навирам - навираш, несв. и навра, св.; какво/кого. 1. Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам. Едвам навря ключа в ключалката. 2. Разг. Б... |
навирям - навиряш, несв. Навирвам. |
нависна - нависнеш, мин. св. нависнах, мин. прич. нависнал, св. — вж. нависвам. |
навлека - навлечеш, мин. св. навлякох, мин. прич. навлякъл, св. — вж. навличам. |
навляза - навлезеш, мин. св. навлязох, мин. прич. навлязъл, св. — вж. навлизам. |
навредя - навредиш, мин. св. навредих, мин. прич. навредил, св. — вж. навреждам. |
навреме - нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме. |
навявам - навяваш, несв. и навея, св.; какво. 1. За вятър — като вея, донасям, докарвам нещо. Бурята навя сухи листа пред входа. 2. Прен. Пр... |
нагайка - мн. нагайки, ж. Остар. Къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич. |
нагиздя - нагиздиш, мин. св. нагиздих, мин. прич. нагиздил, св. — вж. нагиздям. |
наглава - нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятър... |
нагласа - мн. нагласи, ж. 1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална на гласа. 2. Остар. Уговорка, сговор. |