| на----- - Намерени са 295 думи от търсенето |
|---|
| напреки - и напряко нареч. 1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото. 2. По най-къс... |
| напудря - напудриш, мин. св. напудрих, мин. прич. напудрил, св. — вж. напудрям. |
| напукам - напукаш, св. — вж. напуквам. |
| напукан - напукана, напукано, мн. напукани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя. |
| напусна - напуснеш, мин. св. напуснах, мин. прич. напуснал, св. — вж. напускам. |
| напущам - напущаш, несв. Напускам. |
| нарасна - нараснеш, мин. св. нараснах, мин. прич. нараснал, св. — вж. нараствам. |
| нараста - нарастеш, мин. св. нарастох, мин. прич. нарасъл, св. Нарасна. |
| наргиле - мн. наргилета, ср. Специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд с вода, за да се прочисти. |
| наредба - мн. наредби, ж. 1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писател... |
| наривам - нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища. |
| наричам - наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъд... |
| нартика - мн. нартики, ж. Пред-дверие на храм. |
| наругая - наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам. |
| наряден - нарядна, нарядно, мн. нарядни, прил. Остар. Който се получава по наряд. |
| населен - населена, населено, мн. населени, прил. Който има жители; обитаем. Гъсто населен район. • Населено място. Селище: град, село и др. |
| насетне - нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен. |
| насилие - мн. насилия, ср. 1. Прилагане на физическа сила върху някого. 2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора. |
| насипен - насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар. |
| наситен - наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно к... |