| на----- - Намерени са 295 думи от търсенето |
|---|
| наклада - накладеш. мин. св. накладох, мин. прич. наклал, св. — вж. наклаждам. |
| накривя - накривиш, мин. св. накривих, мин. прич. накривил, св. — вж. накривявам. |
| налавям - налавяш, несв. и наловя, св.; какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв. — налавям се/наловя се. Само мн. Хв... |
| налагам - налагаш, несв. и наложа, св. 1. Какво. Слагам едно върху друго, накуп. Налагам туршия. Налагам баница. 2. Какво. Поставям лечебно ... |
| налегна - налегнеш, мин. св. налегнах, мин. прич. налегнал, св. — вж. налягам. |
| належащ - належаща, належащо, мн. належащи, прил. Който е важен и изисква бързо разрешаване. Належаща задача. |
| наливам - наливаш, несв. и налея, св.: какво. Пълня съд с някаква течност. Наливам вино в чашите. — наливам се/налея се. 1. Пия много. Налив... |
| наливен - наливна, наливно, мн. наливни, прил. За питие — което се продава не в бутилки с фабрично определен грамаж, а в количество според ж... |
| налитам - налиташ, несв. и налетя, св. 1. Спускам се бързо върху някого или нещо. Кучетата налетяха върху ранения елен. 2. Стремя се към нещ... |
| наличен - налична, налично, мн. налични, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари. |
| наличие - само ед. Пребиваване, присъствие; съществуване. |
| налягам - налягаш, несв. и налегна, св. 1. Натискам, напъвам. Налегна с рамо вратата. 2. Прен. Нападам, връхлитам, идва ми нещо до главата. ... |
| намалея - намалееш, мин. св. намалях, мин. прич. намалял, св. — вж. намалявам. |
| наместя - наместиш, мин. св. наместих, мин. прич. наместил, св. — вж. намествам. |
| наметка - мн. наметки, ж. 1. Наметало. 2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото. |
| наметна - наметнеш, мин. св. наметнах, мин. прич. наметнал, св. — вж. намятам. |
| намигам - намигаш, несв.; на кого. Мигам с едното око, за да дам знак; смигам. |
| намигна - намигнеш, мин. св. намигнах, мин. прич. намигнал, св. — вж. намигвам. |
| намирам - намираш, несв. и намеря, св. 1. Какво. Откривам нещо загубено, неизвестно или скрито. Намерих чантата си. 2. Кого. Откривам някого... |
| намисля - намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям. |