Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

нат - Намерени са 219 думи от търсенето
троснато - нареч. Ядосано, сопнато, сърдито. Отговарям троснато.
детонатор - мн. детонатори, (два) детонатора, м. 1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд. 2. Ус...
захласнат - захласната, захласнато, мн. захласнати, прил. 1. Който е изпаднал в захлас. 2. Който изразява захлас. Захласната физиономия. 3. Ко...
лунатизъм - само ед. Спец. В медицината — заболяване, при което болният ходи на сън и несъзнателно извършва различни действия; сомнамбулизъм.
нататъшен - нататъшна, нататъшно, мн. нататъшни, прил. 1. Който е разположен нататък; по-далечен. 2. Който се извършва по-нататък, по-късно.
натуризъм - само ед. Схващане за живот, близък до природата.
натъжавам - натъжаваш, несв. и натъжа, св.; кого. Причинявам тъга. Моето съобщение го натъжи. — натъжавам се/натъжа се. Ставам тъжен, опечаляв...
натъкавам - натъкаваш, несв. и натъка, св.; какво. Тъка, колкото е необходимо.
натъпквам - натъпкваш, несв. и натъпча, св. 1. Какво/кого, в какво. С тъпчене вкарвам, набутвам, въвирам. Натъпка дрехите в шкафа. 2. Кого/ ка...
натърквам - натъркваш, несв. и натъркам, св.; какво/кого, с какво. Натривам. Натърка лицето си със сняг.
натъртвам - натъртваш, несв. и натъртя, св. 1. Какво. С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих кол...
несбъднат - несбъдната, несбъднато, мн. несбъднати, прил. Който не се е сбъднал; непостигнат, неосъществен. Несбъдната мечта.
фанатизъм - само ед. Пълна преданост към собствените политически, религиозни и др. убеждения, съпроводена от ненавист към чуждата позиция.
луминатор - мн. луминатори, (два) луминатора, м. Корабно прозорче.
натопявам - натопяваш, несв. и натопя, св.; какво/ кого. 1. Топя нещо в течност, колкото е необходимо. Натопи цветята във вазата. Натопи перот...
наторявам - наторяваш, несв. и наторя, св.; какво. Торя, колкото е необходимо, докрай. Наторих градината.
натюрморт - мн. натюрморти, (два) натюрморта, м. 1. Само ед. Изобразяване в близък план на природни предмети — цветя, плодове, риби, убит диве...
номинатив - само ед. Именителен падеж.
ординатор - мн. ординитори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение.
озознатор - мн. озонатори, (два) озонатора, м. Прибор за обогатяване на въздуха с озон за пречистването му.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: