ман - Намерени са 236 думи от търсенето |
наркоман - мн. наркомани, м. Лице, което страда от наркомания. |
калимана - мн. калимани, ж. Диал. Кръстница. |
манастир - мн. манастири, (два) манастира, м. 1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител. Женски манастир. 2. Цъ... |
мангуста - мн. мангусти, ж. Хищен бозайник в Азия и Африка с гъвкаво тяло, което се храни с мишки и змии. |
мандарин - мн. мандарини, м. Истор. Висш китайски сановник, управител на област. |
маневрен - маневрена, маневрено, мн. маневрени, прил. 1. Който е предназначен за маневра. Маневрен локомотив. 2. Който може да променя посока... |
маниачка - мн. маниачки, ж. Жена маниак. |
манивела - мн. манивели, ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател. |
маниерен - маниерна, маниерно, мн. маниерни, прил. Неестествено изискан и внимателен; предвзет, изкуствен. // същ. маниерност, маниерността, ... |
манифест - обикн. ед. 1. Тържествено писмено обръщение на върховната власт към населението. 2. Писмено възвание с програмен характер. Литерат... |
манкирам - манкираш, несв. и св. Умишлено не изпълнявам задълженията си; клинча, измъквам се. |
мансарда - мн. мансарди, ж. Жилищно помещение под покрива с различно високи стени. // прил. мансарден, мансардна, мансардно, мн. мансардни. |
натаманя - натаманиш, мин. св. натаманих, мин. прич. натаманил, св. — вж. натаманявам. |
османски - османска, османско, мн. османски, прил. Турски. Османската империя. |
отоманка - мн. отоманки, ж. Остар. Вид канапе с възглавници. |
рандеман - само ед. Спец. 1. Количество добита продукция от определено количество суровина; добив. 2. Количество продукция от една машина з... |
романист - мн. романисти, м. Писател на романи. |
романски - романска, романско, мн. романски, прил. Който се отнася до народите, чиито езици са свързани по произход с латинския. Романска фил... |
романтик - мн. романтици, м. 1. Привърженик и последовател на романтизма. Юго е романтик. 2. Прен. Мечтател. |
стоманен - стоманена, стоманено, мн. стоманени, прил. 1. Който се отнася до стомана. Стоманена врата. 2. Прен. Който има голяма твърдост, уст... |