ман - Намерени са 236 думи от търсенето |
-ан - (от (мет)ан)Хим. Наставка за образуване имена на производни на метана, напр. пропан. |
бан - банът, бана, мн. банове, м.Истор. Управител на област в балканските страни през Средновековието. |
ван - (англ. van)Авт. Лекотоварен автомобил тип фургон - камионетка. |
дан - данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо. • Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата п... |
май - част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изгл... |
маг - магът, мага, мн. маги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник. |
мак - макът, мака, мн. макове, (два) мака, м. 1. Тревисто растение с едри, предимно червени цветове. 2. Семената на това растение. Кифла... |
мас - маста, само ед., ж. Тлъстина, мазнина с животински произход (напр. от свиня, птица и под.). Гъша мас. |
мат - матът, мата, само ед., м. 1. Поражение, загуба в шахматната игра, поради невъзможност да се премести царят на защитено поле. 2. Пр... |
мах - махът, маха, мн., махове, (два) маха, м. 1. Замах, замахване. 2. Спец. Движение назад, напред или встрани с ръка или с крак в спор... |
мач - мачът, мача, мн. мачове, (два) мача, м. 1. Спортно състезание с игра на топка между два отбора. Волейболен мач. Футболен мач. 2. Р... |
мая - само ед. 1. Подкваса за тестени изделия или сирене. 2. Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята. |
пан - панът, пана, мн. панове, м. 1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин. 2. Истор. Полски помешчик. |
сан - санът, сана, мн. санове, (два) сана, м. 1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика. 2. Звание, пост, с... |
хан - ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Ханск... |
чан - чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове. |
мен - лично мест., съкр. — вж. мене. |
аман - За изразяване на досада, отегчение, раздразнение. |
оман - само ед. Едро тревисто растение с широки листа и жълти цветове. |
мана - само ед. Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд. Брашнеста мана. |