| ман - Намерени са 236 думи от търсенето |
|---|
| манекен - мн. манекени, м. 1. Изработена във формата на човешко тяло фигура за премерване и показване на облекло. 2. Човек, който демонстрир... |
| манерка - мн. манерки, ж. Войнишки или туристически метален съд за вода с тясно гърло, обикновено с вместимост един литър. |
| маникюр - мн. маникюри, (два) маникюра, м. 1. Специално почистване, подрязване и лакиране на ноктите. 2. Прен. Добре поддържани нокти на ръц... |
| манихей - манихеят, манихея, мн. манихеи, м. Истор. Привърженик на манихейството. // прил. манихейски, манихейска, манихейско, мн. манихейск... |
| стомана - само ед. Устойчива сплав на желязо с въглерод, която се характеризира със здравина и еластичност. |
| хаймана - мн. хаймани, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник. |
| хуманен - хуманна, хуманно, мн. хуманни, прил. Човечен, човеколюбив, състрадателен, отзивчив. Хуманен жест. Хуманна проява. // нареч. хуманн... |
| барманка - мн. барманки, ж.Жена барман. |
| вманиача - вманиачиш, мин. св. вманиачих, мин. прич. вманиачил, св.— вж. вманиачавам. |
| внимание - само ед.1. Съсредоточеност на мисълта, зрението и/или слуха върху предмет, явление, действие. Обръщам внимание. Привличам внимание... |
| графоман - мн. графомани, м.Лице, което е обзето от графомания. |
| германий - (нлат. germanium по собств. лат. Germania 'Германия')Химически елемент, зн. Ge, пор. н. 32 - крехък сивобял метал, близъ... |
| драгоман - мн. драгомани, м. 1. Истор. Водач на група наемни работници, който защитава интересите им пред работодателя. 2. Остар. Преводач къ... |
| душманин - мн. душмани, м. Разг. Враг, неприятел. |
| еманация - само ед. 1. Спец. Във физиката — излъчване на радиоактивни вещества. 2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същ... |
| еротоман - мн. еротомани, м. Лице, което страда от еротомания. |
| маньовър - мн. маньоври, (два) маньовъра, м. Придвижване на войски по време на военни действия, за да се нанесе удар на противника. |
| командир - мн. командири м. 1. Ръководител на войскова единица. Командир на полк. 2. Ръководител на група, сформирана за някаква дейност, или... |
| командор - мн. командори, м. 1. Истор. Висше звание в средновековните духовно-рицарски ордени. 2. Началник на авиационен отред. 3. В Италия —... |
| командос - мн. командоси, м. 1. Специални части в армията за опасни действия при специални условия. 2. Лице от такава група. |