| к-а-- - Намерени са 15 думи от търсенето |
|---|
| край- - Първа съставна част на думи със значение покрай, около, напр. крайградски, крайморски, крайпътен, крайречен и др. |
| квант - квантът, кванта, мн. кванти, (два) кванта, м. Спец. Във физиката — количеството енергия, излъчвана или поглъщана от микрочастица н... |
| кварц - кварцът, кварца, само ед., м. 1. Твърд минерал (силициев двуокис), суровина за производство на стъкло, порцелан, използван и в биж... |
| квася - квасиш, мин. св. квасих, мин. прич. квасил, несв.; какво. Прибавям подкваса към прясно мляко; подквасвам. Всеки ден квася по един ... |
| клада - мн. клади, ж. 1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада. 2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в ми... |
| клапа - мн. клапи, ж. 1. Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира премина... |
| класа - мн. класи, ж. 1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа кла... |
| клася - класиш, мин. св. класих, мин. прич. класил, несв. За някои растения — образувам клас. Житата вече класят. |
| клатя - клатиш, мин. св. клатих, мин. прич. клатил, несв.; кого/ какво. Люшкам насам-натам около една опорна точка. Клатя дърво. Клатя гла... |
| крава - мн. крави, ж. 1. Едро домашно тревопасно животно с рога, самка на бика, което дава мляко и месо. Млечна крава. Пъстра крава. Крава... |
| крави - кравя, краве, мн. крави, прил. 1. Който е добит от крава. Краве сирене. 2. Който се отнася до крава. Крави рога. Кравя кожа. |
| крада - крадеш, мин. св. крадох, мин. прич. крал, несв. 1. Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада карт... |
| краен - крайна, крайно, мн. крайни, прил. 1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квар... |
| крася - красиш, мин. св. красих, мин. прич. красил, несв. 1. Какво. Правя да изглежда красив; украсявам, кича. Крася стаята с цветя. 2. Ка... |
| крача - крачиш, мин. св. крачих, мин. прич. крачил, несв. 1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улиц... |