| кор - Намерени са 173 думи от търсенето |
|---|
| покорство - само ед. Пълно подчинение, предаване във властта на друг. |
| рекордьор - мн. рекордьори, м. Човек, който поставя рекорди или постига рекорди. |
| тенискорт - мн. тенискортове, (два) тенискорта, м. Специално игрище за тенис. |
| ускорител - ускоретелят, ускоретеля, мн. ускоретели, (два) ускоретеля, м. Това, което ускорява (химическа реакция, процес, събитие). Ускорител... |
| укоризнен - укоризнена, укоризнено, мн. укоризнени, прил. Укорен, укорителен. // нареч. укоризнено. Погледна ме укоризнено. |
| ускорение - само ед. 1. Спец. Във физиката — величината, с която се увеличава движението на едно тяло за единица време. 2. Ускоряване. 3. Врем... |
| вкоренявам - вкореняваш, несв. и вкореня, св.; какво.1. Правя да хване корен.2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах... |
| ескортирам - ескортираш, несв. и св.; какво/кого. Съпровождам, придружавам с ескорт. |
| изкорубвам - изкорубваш, несв. и изкорубя, св.; какво. Правя да стане изкривено или издълбано като коруба. — изкорубвам се/изкорубя се. 1. За д... |
| доскорошен - доскорошна, доскорошно, мн. доскорошни, прил. Който е бил, който е съществувал или е изпълнявал някакви функции доскоро. Доскороше... |
| коректорка - мн. коректорки, ж. Жена коректор. |
| коронясвам - коронясваш, несв. и коронясам, св.; кого. Короновам. Царя са коронясвали във Велико Търново. |
| корумпирам - корумпираш, несв. и св.; кого. Покварявам, развращавам, като подкупвам длъжностно лице. — корумпирам се. Покварявам се, ставам про... |
| надкоремен - надкоремна, надкоремно, мн. надкоремни, прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област. |
| некоректен - некоректна, некоректно, мн. некоректни, прил. 1. Който не е коректен; невнимателен, груб. Некоректна постъпка. 2. Неточен, неизпъл... |
| окореня се - окорениш се, мин. св. окорених се, мин. прич. окоренил се, св. — вж. окореня-вам се. |
| прекоросам - прекоросаш, св. - вж. прекоросвам. |
| подкоренен - подкоренна, подкоренно, мн. подкоренни, прил. 1. Който се намира под корените. 2. Спец. Който се намира под квадратен корен. |
| укореня се - укорениш се, мин. св. укорених се, мин. прич. укоренил се, св. — вж. укоренявам се. |
| укорителен - укорителна, укорително, мн. укорителни, прил. Който съдържа или изразява укор. Укорителни думи. // нареч. укорително. Гледам я уко... |