кор - Намерени са 173 думи от търсенето |
вкореня - вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.— вж. вкоренявам. |
доскоро - нареч. До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро. |
изкормя - изкормиш, мин. св. изкормих, мин. прич. изкормил, св. - вж. изкормвам. |
корифей - корифеят, корифея, мн. корифеи, м. 1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на мода... |
корозия - само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали. // прил. корозионен, корозионна, корозионно... |
кордела - мн. кордели, ж. Лента от различна материя, цвят и ширина, използвана за декоративно завързване и украса. Кордела за коса. Панделки... |
коренен - коренна, коренно, мн. коренни, прил. 1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос. 2... |
кореняк - мн. кореняци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко. |
коридор - мн. коридори, (два) коридора, м. 1. Тясно дълго помещение, съединяващо различни части или стаи на един етаж в сграда. Минавам по к... |
коритар - коритарят, коритаря, мн. коритари, м. Човек, който прави и/или продава корита, издълбани от дърво. |
кормест - корместа, корместо, мн. кормести. прил. Който по природа има голям корем. |
кормило - ми. кормила, ср. 1. Приспособление, механизъм за управление на автомобил, плавателен съд, велосипед. Въртя кормилото. Стоя зад кор... |
кормчия - мн. кормчии, м. 1. Лице, което стои на кормилото на кораб. 2. Прен. Обикн. ирон. Мъдър ръководител. |
коронен - коронна, коронно, мн. коронни, прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение. • Коронен съвет. В ... |
коронка - мн. коронки, ж. 1. Малка корона. 2. Външната част на зъб, без корена. 3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го пред... |
наскоро - нареч. 1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди. 2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София. |
отскоро - нареч. От неотдавна, от преди малко време. Познаваме се отскоро. |
покорен - покорена, покорено, мн. покорени, прил. Когото са покорили. Покорена територия. |
скорбут - само ед. Спец. Болест, причинена от липсата на витамин С, която се изразява в подуване на венците и кръвотечение от тях. |
скорост - скоростта, мн. скорости, ж. 1. Само ед. Степен на бързина в извършването на действие, в осъществяването на процес, движение и др. ... |