кор - Намерени са 173 думи от търсенето |
акордеон - мн. акордеони, (два) акордеона.Музикален инструмент с мях, клавиатура за дясната ръка и с няколко реда копчета за лявата.// прил. ... |
изкореня - изкорениш, мин. св. изкорених, мин. прич. изкоренил, св. — вж. изкоренявам. |
изкормям - изкормяш, несв. Изкормвам. |
изкорубя - изкорубиш, мин. св. изкорубих, мин. прич. изкорубил, св. — вж. изкорубвам. |
коректор - мн. коректори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в ... |
коренист - корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени. |
корупция - само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото. |
коректен - коректна, коректно, мн. коректни, прил. 1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение. 2. Който е точе... |
коректив - мн. корективи, (два) коректива, м. 1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив. 2. Частична поправка, измене... |
корекция - мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в ... |
коремест - кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното. |
коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения. |
скорбяла - само ед. Спец. Безцветно микро-кристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на... |
укорявам - укоряваш, несв. и укоря, св.; кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му. — укорявам се/укоря се. Обвинявам себе си, отправ... |
скорпион - мн. скорпиони, (два) скорпиона, м. 1. Малко членестоного животно с извиваща се над главата му опашка с отровен шип. 2. Зодиакално ... |
скорошен - скорошна, скорошно, мн. скорошни, прил. Разг. Който е станал или ще стане в близко време, наскоро. Тая работа е скорошна. Чакам ск... |
акордирам - акордираш.Настройвам пиано, клавесин или друг музикален инструмент. |
декоратор - мн. декоратори, м. Човек, който декорира. |
декорация - мн. декорации, ж. 1. Декор. 2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация. |
декорирам - декорираш, несв. и св.; какво. Правя декорация. |