Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

кор - Намерени са 173 думи от търсенето
акордеон - мн. акордеони, (два) акордеона.Музикален инструмент с мях, клавиатура за дясната ръка и с няколко реда копчета за лявата.// прил. ...
изкореня - изкорениш, мин. св. изкорених, мин. прич. изкоренил, св. — вж. изкоренявам.
изкормям - изкормяш, несв. Изкормвам.
изкорубя - изкорубиш, мин. св. изкорубих, мин. прич. изкорубил, св. — вж. изкорубвам.
коректор - мн. коректори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в ...
коренист - корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени.
корупция - само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото.
коректен - коректна, коректно, мн. коректни, прил. 1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение. 2. Който е точе...
коректив - мн. корективи, (два) коректива, м. 1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив. 2. Частична поправка, измене...
корекция - мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в ...
коремест - кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното.
коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения.
скорбяла - само ед. Спец. Безцветно микро-кристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на...
укорявам - укоряваш, несв. и укоря, св.; кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му. — укорявам се/укоря се. Обвинявам себе си, отправ...
скорпион - мн. скорпиони, (два) скорпиона, м. 1. Малко членестоного животно с извиваща се над главата му опашка с отровен шип. 2. Зодиакално ...
скорошен - скорошна, скорошно, мн. скорошни, прил. Разг. Който е станал или ще стане в близко време, наскоро. Тая работа е скорошна. Чакам ск...
акордирам - акордираш.Настройвам пиано, клавесин или друг музикален инструмент.
декоратор - мн. декоратори, м. Човек, който декорира.
декорация - мн. декорации, ж. 1. Декор. 2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация.
декорирам - декорираш, несв. и св.; какво. Правя декорация.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: