Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

кор - Намерени са 173 думи от търсенето
корист - користта, само ед., ж. Материална изгода; облага. // прил. користен, користна, користно, мн. користни. Користни цели. Користни нам...
корито - мн. корита, ср. 1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане н...
корица - мн. корици, ж. 1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица. 2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел к...
корниз - мн. корнизи, (два) корниза, м. 1. Тясна издатина под стряхата по протежение на сграда, над врата или над прозорец, която служи за ...
корона - мн. корони, ж. 1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона. 2. Пр...
корпус - мн. корпуси, (два) корпуса, м. 1. Тяло на човек или животно. 2. Обвивка и скелет на плавателен съд, самолет, машина, механизъм. Ко...
корсаж - мн. корсажи, (два) корсажа, м. 1. Горната част от рязана в талията рокля без ръкавите, до полата. 2. Самостоятелна част от дамско ...
корсар - корсарят, корсаря, мн. корсари, м. Истор. Морски разбойник, пират.
корсет - мн.корсети, (два) корсета, м. 1. Широк еластичен колан или вид гащи за пристягане на талията или тялото за елегантност. 2. Твърд л...
кортеж - мн. кортежи, (два) кортежа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента.
кортик - мн. кортици, (два) кортика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял ко...
коруба - мн. коруби, ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни.
покоря - покориш, мин. св. покорих, мин. прич. покорил, св. — вж. покорявам.
прякор - мн. прякори, (два) прякора, м. Допълнително име, дадено за присмех, подигравка.
рекорд - мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд. // прил. рекорден, рекордна...
скорец - мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна.
укорен - укорна, укорно, мн. укорни, прил. 1. Който предизвиква укор. 2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укоре...
ускоря - ускориш, мин. св. ускорих, мин. прич. ускорил, св. — вж. ускорявам.
Алкоран - (чрез фр. alcoran от ар. al-qur'an 'писанието')Коран.
къркоря - къркориш, мин. св. къркорих, мин. прич. къркорил, несв. За празни черва на гладно - издавам характерни звуци.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: