кор - Намерени са 173 думи от търсенето |
корист - користта, само ед., ж. Материална изгода; облага. // прил. користен, користна, користно, мн. користни. Користни цели. Користни нам... |
корито - мн. корита, ср. 1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане н... |
корица - мн. корици, ж. 1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица. 2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел к... |
корниз - мн. корнизи, (два) корниза, м. 1. Тясна издатина под стряхата по протежение на сграда, над врата или над прозорец, която служи за ... |
корона - мн. корони, ж. 1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона. 2. Пр... |
корпус - мн. корпуси, (два) корпуса, м. 1. Тяло на човек или животно. 2. Обвивка и скелет на плавателен съд, самолет, машина, механизъм. Ко... |
корсаж - мн. корсажи, (два) корсажа, м. 1. Горната част от рязана в талията рокля без ръкавите, до полата. 2. Самостоятелна част от дамско ... |
корсар - корсарят, корсаря, мн. корсари, м. Истор. Морски разбойник, пират. |
корсет - мн.корсети, (два) корсета, м. 1. Широк еластичен колан или вид гащи за пристягане на талията или тялото за елегантност. 2. Твърд л... |
кортеж - мн. кортежи, (два) кортежа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента. |
кортик - мн. кортици, (два) кортика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял ко... |
коруба - мн. коруби, ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни. |
покоря - покориш, мин. св. покорих, мин. прич. покорил, св. — вж. покорявам. |
прякор - мн. прякори, (два) прякора, м. Допълнително име, дадено за присмех, подигравка. |
рекорд - мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд. // прил. рекорден, рекордна... |
скорец - мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна. |
укорен - укорна, укорно, мн. укорни, прил. 1. Който предизвиква укор. 2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укоре... |
ускоря - ускориш, мин. св. ускорих, мин. прич. ускорил, св. — вж. ускорявам. |
Алкоран - (чрез фр. alcoran от ар. al-qur'an 'писанието')Коран. |
къркоря - къркориш, мин. св. къркорих, мин. прич. къркорил, несв. За празни черва на гладно - издавам характерни звуци. |