| коре - Намерени са 51 думи от търсенето |
|---|
| горе - нареч.1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!... |
| кора - мн. кори, ж. 1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора. 2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук,... |
| корк - коркът, корка, само ед., м. 1. Гъбовидна вторична покривна тъкан по кората на някои дървесни видове. 2. Лек шуплест материал от та... |
| корт - кортът, корта, мн. кортове, (два) корта, м. Игрище за тенис. Тенис на корт. |
| коря - кориш, мин. св. корих, мин. прич. корил, несв.; какво. 1. Упреквам, укорявам, обвинявам. Често я корят, че не е учила навремето. 2... |
| коте - мн. котета, ср. Малкото на котка. Котката роди две котета. // същ. умал. котенце, мн. котенца, ср. |
| море - мн. морета и моря, ср. 1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море. 2. Прен. Голямо количе... |
| каре - мн. карета, ср. 1. Квадрат, обикн. като шарка, като форма или като символ. Сако на карета. Каре за маса. Името на автора е в каре.... |
| кюре - мн. кюрета, ср. Католически енорийски свещеник. |
| корем - мн. кореми, (два) корема, м. 1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи. Боли ме коремът. Голям... |
| корен - мн. корени, (два) корена, м. 1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от не... |
| скорец - мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна. |
| укорен - укорна, укорно, мн. укорни, прил. 1. Който предизвиква укор. 2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укоре... |
| вкореня - вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.— вж. вкоренявам. |
| коренен - коренна, коренно, мн. коренни, прил. 1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос. 2... |
| кореняк - мн. кореняци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко. |
| покорен - покорена, покорено, мн. покорени, прил. Когото са покорили. Покорена територия. |
| изкореня - изкорениш, мин. св. изкорених, мин. прич. изкоренил, св. — вж. изкоренявам. |
| коректор - мн. коректори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в ... |
| коренист - корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени. |