мн. карета, ср. 1. Квадрат, обикн. катошарка, като форма или като символ. Сако на карета. Каре за маса. Името на автора е в каре. 2. В техниката — приспособление в предавателния механизъм на автомобил. 3. Разг. Четирима души, които играят на карти. Хайде да направим едно каре. • Издателско каре. Техническите данни за книга, посочени в началото или в края, оградени обикн. с правоъгълник.
Съновник: Каре, кариран
B съня е обещание за успех над неприятелите или враговете ти.