| коре - Намерени са 51 думи от търсенето |
|---|
| коректен - коректна, коректно, мн. коректни, прил. 1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение. 2. Който е точе... |
| коректив - мн. корективи, (два) коректива, м. 1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив. 2. Частична поправка, измене... |
| корекция - мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в ... |
| коремест - кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното. |
| коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения. |
| безукорен - безукорна, безукорно, мн. безукорни.Който не предизвиква укор; безупречен. |
| коректура - мн. коректури, ж. 1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура. 2. Лист с набран текст, вър... |
| корелация - само ед. Връзка, зависимост, съотношение между понятия и явления. Корелация между органите на организма. Корелация между звуковете... |
| коренячка - мн. коренячки, ж. Жена кореняк. |
| кореня се - корениш се. мин. св. корених се, мин. прич. коренил се, несв. Имам корени, първопричина в нещо. В безделието се коренят много злин... |
| непокорен - непокорна, непокорно, мн. непокорни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга. // същ. непокорно... |
| ускорение - само ед. 1. Спец. Във физиката — величината, с която се увеличава движението на едно тяло за единица време. 2. Ускоряване. 3. Врем... |
| вкоренявам - вкореняваш, несв. и вкореня, св.; какво.1. Правя да хване корен.2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах... |
| коректорка - мн. коректорки, ж. Жена коректор. |
| надкоремен - надкоремна, надкоремно, мн. надкоремни, прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област. |
| некоректен - некоректна, некоректно, мн. некоректни, прил. 1. Който не е коректен; невнимателен, груб. Некоректна постъпка. 2. Неточен, неизпъл... |
| окореня се - окорениш се, мин. св. окорених се, мин. прич. окоренил се, св. — вж. окореня-вам се. |
| подкоренен - подкоренна, подкоренно, мн. подкоренни, прил. 1. Който се намира под корените. 2. Спец. Който се намира под квадратен корен. |
| укореня се - укорениш се, мин. св. укорених се, мин. прич. укоренил се, св. — вж. укоренявам се. |
| изкоренявам - изкореняваш, несв. и изкореня, св.; какво. 1. Изваждам с корените. Вятърът изкоренява дърветата. 2. Прен. Унищожавам докрай, напъл... |