еля - Намерени са 123 думи от търсенето |
ела - мн. ели, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инстру... |
елф - елфът, елфа, мн. елфи, м. В скандинавската митология — приказно същество, дух, благоразположен към хората. |
беля - белиш, белих, белил.Остар. Правя да стане бял; избелвам. |
деля - делиш, мин. св. делих, мин. прич. делил, несв. 1. Какво/кого. Правя на части, на дялове. Деля ябълките поравно между децата. 2. Ко... |
леля - мн. лели, ж. 1. Сестра на майка или на баща. Имам две лели. 2. Възрастна жена, но не баба. 3. Дрен. Разг. Пренсбр. Обикн. мн. За к... |
меля - мелиш и мелеш, мин. св. мелих и млях, мин. прич. мелил и млял, несв.; какво. 1. Стривам на брашно или прах зърнени храни или др. т... |
целя - целиш, мин. св. целих, мин. прич. целил, несв.; какво/кого. Стремя улуча, да попадна в цел. Целеше ръката на противника. — целя се... |
обеля - обелиш, мин. св. обелих, мин. прич. обелил, св. — вж. обелвам. |
отеля - отелиш, мин. св. отелих, мин. прич. отелил, св. — вж. отелвам. |
уцеля - уцелиш, мин. св. уцелих, мин. прич. уцелил, св. - вж. уцелвам. |
вселя - вселиш, мин. св. вселих, мин. прич. вселил, св.— вж. вселявам. |
келяв - келява, келяво, мн. келяви, прил. Разг. 1. Който е болен от кел. 2. За земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска растител... |
селяк - мн. селяци, м. 1. Селянин. 2. Пренебр. Прост човек. |
селям - само ед. Остар. Поздрав. |
смеля - смелеш и смелиш, мин. св. смлях и смелих, мин. прич. смлял и смелил, св. — вж. смилам. |
стеля - стелеш, мин. св. стлах, мин. прич. стлал, несв. Остар. Стеля се. — стеля се. Разпръсвам се върху голяма площ и я покривам; разпрос... |
теляк - мн. теляци, м. Работник в обществена баня, който се занимава с измиване и изтъркване телата на посетителите. |
челяд - челядта, само ед., ж. Разг. 1. Децата в едно семейство. Многобройна челяд. 2. Членовете на едно семейство; домочадие. //прил. челя... |
заселя - заселиш, мин. св. заселих, мин. прич. заселил, св. - вж. заселвам. |
забеля - забелиш, мин. св. забелих, мин. прич. забелил, св. — вж. забелвам. |