еля - Намерени са 123 думи от търсенето |
заделя - заделиш, мин. св. заделих, мин. прич. заделил, св. — вж. заделям. |
къделя - мн. къдели, ж. Остар. Определено количество вълна, памук, което се завива и се прикрепва на хурка, за да се преде от него прежда. ... |
желязо - мн. железа, ср. 1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със среб-ристобял цвят, от който се получават чугун и стом... |
населя - населиш, мин. св. населих, мин. прич. населил, св. - вж. населвам. |
набеля - набелиш, мин. св. набелих, мин. прич. набелил, св. — вж. набелвам. |
отделя - отделиш, мин. св. отделих, мин. прич. отделил, св. — вж. отделям. |
повеля - мн. повели, ж. Категорична заповед. // прил. повелителен, повелителна, повелително, мн. повелителни. С повелителен тон. |
поделя - поделиш, мин. св. поделих, мин. прич. поделил, св. — вж. поделям. |
поселя - поселиш, мин. св. поселих, мин. прич. поселил, св. — вж. поселвам. |
веселя - веселиш, веселих, веселил.Развличам, забавлявам. - веселя се. Развличам се, забавлявам се. |
избеля - избелиш, мин. св. избелих, мин. прич. избелил, св. — вж. избелвам. |
изделя - изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. изделил, св. — вж. изделям. |
изселя - изселиш, мин. св. изселих, мин. прич. изселил, св. — вж. изселвам. |
киселя - киселиш, мин. св. киселих, мин. прич. киселил, несв. 1. Киселея. 2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели м... |
неделя - мн. недели, ж. 1. Според българската система за броене на дните от седмицата - последният ден от седмицата, който е неработен. 2. ... |
печеля - печелиш, мин. св. печелих, мин. прич. печелил, несв. 1. Какво. Придобивам печалба с работа. От тази сделка печеля добри пари. 2. П... |
белянка - мн. белянки.Остар. Място край река , където жените перат и белят платно. |
заделям - заделяш, несв. и заделя, св.; какво/от какво. 1. Отделям част от общото с някаква цел. Закъсня и ти заделих от яденето. 2. Отделям... |
застеля - застелеш и застелиш, мин. св. застлах, мин. прич. застлал, св. — вж. застилам. |
опепеля - опепелиш, мин. св. опепелих, мин. прич. опепелил, св. — вж. опепелявам. |