| дир - Намерени са 94 думи от търсенето |
|---|
| мундир - мн. мундири, (два) мундира, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир. |
| дирник - мн. дирници, (два) дирника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник. • Станал съм с дйрника си нагоре/напред. Безпри... |
| издиря - издириш, мин. св. издирих, мин. прич. издирил, св. - вж. издирвам. |
| задирям - задиряш, несв. и задиря,. св.; кого. 1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов. 2. Закачам, задявам. |
| издирам - издираш, несв. и издера, св. ; какво/кого. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите. — издирам се/издера ... |
| съдирам - съдираш, несв. и съдера, св.; какво. 1. С дране разделям на части; скъсвам. Съдрах тетрадката си. Съдрах роклята си. 2. Разг. Прок... |
| йодирам - йодираш. В химията - насищам с йод. |
| кодирам - кодираш, несв. и св.; какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо. |
| надирам - надираш, несв. и надера, св.; какво. 1. Дера достатъчно количество от нещо. 2. Разкъсвам, раздирам нещо. Котката надра мебелите с ... |
| отподир - нареч. Диал. 1. Отзад. Върви отподир. 2. След това; после. Отподир ще ме търсиш! |
| подирен - подирна, подирно, мн. подирни, прил. 1. Който идва отзад; следващ. 2. Който става след нещо друго; следващ. 3. Остар. Който се нам... |
| подирям - подиряш, несв. Подирвам. |
| сподиря - сподириш, мин. св. сподирих, мин. прич. сподирил, св. — вж. сподирвам. |
| бригадир - мн. бригадири.1. Ръководител на бригада (в 2 знач.).2. Участник в бригада (в 3 знач.).// прил. бригадирски. |
| бродирам - бродираш.Правя бродерия; веза. |
| градирам - градираш, несв. и св.; какво.Подреждам в степени; степенувам. Умея да градирам нещата.// същ. градиране, ср. |
| гренадир - (нем. Grenadier от фр. grenadier)1. Ист. Пехотинец, който хвърлял ръчни гранати.2. Воен. Войник от елитна пехотна част.// прил. гр... |
| еродирам - еродираш, несв. и св. Ерозирам. |
| ерудиран - ерудирана, ерудирано, мн. ерудирани, прил. Който има ерудиция. Ерудиран учен. // същ. ерудираност, ерудираността, ж. |
| задирвам - задирваш, несв. и задиря, св.; какво. Започвам да диря, да търся. |