| грани - Намерени са 21 думи от търсенето |
|---|
| граня - граниш, мин. св. граних, мин. прич. гранил, несв.Само в трето лице, ед. и мн. За мазнина — имам гранив вкус и миризма. |
| гранд - (исп. grande по лат. grandis 'голям')Испански благородник. |
| гранит - мн. гранити, (два) гранита, м.Твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал, ... |
| гранив - гранива, граниво, мн. граниви, прил.За мазнини — който е с лош вкус и с миризма на остаряло, развалено. Граниво масло. Гранива сла... |
| граница - мн. граници, ж.1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите ... |
| гранича - граничиш, мин. св. граничих, мин. прич. граничил, несв.; с какво.1. Имам обща граница. На юг България граничи с Турция и Гърция.2.... |
| граничар - граничарят, граничаря, мн. граничари, м.Войник, който служи на границата, като я охранява.// прил. граничарски, граничарска, грани... |
| огранича - ограничиш, мин. св. ограничих, мин. прич. ограничил, св. — вж. ограничавам. |
| ограничен - ограничена, ограничено, мн. ограничени, прил. 1. Който е с определени граници, с ограничения. 2. Прен. Незначителен, неголям. Огра... |
| пограничен - погранична, погранично, мн. погранични, прил. 1. Който се намира край граница. Пограничен район. 2. Който е предназначен за охрана... |
| разгранича - разграничиш, мин. св. разграничих, мин. прич. разграничил, св. — вж. разграничавам. |
| безграничен - безгранична, безгранично, мн. безгранични.1. Който няма видими граници; просторен, обширен, всеобхватен.2. Който е във висока степ... |
| задграничен - задгранична, задгранично, мн. задгранични, прил. 1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични родни... |
| неограничен - неограничена, неограничено, мн. неограничени, прил. 1. Който няма граници, не е ограничен от нищо. Неограничена трайност. 2. Прен.... |
| ограничавам - ограничаваш, несв. и огранича, св. 1. Какво. Поставям граница на нещо. Ограничихме престоя си, за да не затрудняваме домакините. 2... |
| ограничение - мн. ограничения, ср. 1. Ограничаване. 2. Правило, норма, които ограничават някакви действия. |
| крайграничен - крайгранична, крайгранично, мн. крайгранични, прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село. |
| ограничителен - ограничителна, ограничително, мн. ограничителни, прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна марки... |
| разграничавам - разграничаваш, несв. и разгранича, св. 1. Какво. Поставям ясна граница между две територии; разделям. 2. Прен. Какво/ кого. Правя ... |
| разграничение - мн. разграничения, ср. Отделяне на едно от друго; прокарване на граница. |