| б--------- - Намерени са 113 думи от търсенето |
|---|
| бригантина - (фр. brigantin от ит. brigantino)Мор. Вид малък двумачтов кораб. |
| брудершафт - (нем. Bruderschaft 'братство')В съчет. пия брудершафт - пия с някого вино в знак на побратимяване, като си кръстосваме р... |
| безпорядък - мн. безпорядъци.Безредие; бъркотия, неразбория. Тук цари безпорядък. |
| безпътство - нареч.Безпътен начин на живот. |
| безсмъртен - безсмъртна, безсмъртно, мн. безсмъртни.1. Който не умира, съществува вечно.2. Прен. Който остава завинаги в паметта на хората; нез... |
| болшевизъм - (рус. большевизм)Основано от Ленин през 1903 г. отделило се от руската социалдемокрация пролетарско движение на основата на маркси... |
| бележитост - бележитостта, мн. бележитости, ж.1. Остар. Обикн. мн. Забележителност.2. Бележита личност; знаменитост. Бележитост в оперното изку... |
| безконечен - безконечна, безконечно, мн. безконечни. Безкраен. // нареч. безконечно. |
| безогледен - безогледна, безогледно, мн. безогледни.Който не подбира средства, за да постигне целта си.// нареч. безогледно. |
| безответен - безответна, безответно, мн. безответни.Който не дава или не получава отговор. |
| безподобен - безподобна, безподобно, мн. безподобни.1. Който няма подобен на себе си; единствен.2. Пренебр. Изключителен, извънредно голям. |
| безропотен - безропотна, безропотно, мн.безропотни.Който не роптае или който се извършва без ропот; покорен.// нареч. безропотно. |
| безусловен - безусловна, безусловно, мн. безусловни.1. Който не е свъзан с поставяне на каквито и да е условия.2. Пълен, абсолютен.// нареч. бе... |
| безчинство - мн.безчинства.Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие. |
| безчовечен - безчовечна, безчовечно, мн. безчовечни.Който е лишен от човечност; жесток, безмилостен.// същ. безчовечие.// същ. безчовечност, бе... |
| бейзболист - мн.бейзболисти.Играч на бейзбол. |
| белодробен - белодробна, белодробно, мн. белодробни.Който се отнася до белите дробове. |
| блюдолизец - мн. блюдолизци. м.Пренебр. Човек, който ласкае, угодничи, сервилничи за облаги; подлизурка. |
| богословие - само ед.Учение за догмите, морала и култовете на една религия; теология. Православно богословие. |
| богохулник - мн. богохулници, м.Човек, който хули Бога или върши богохулства (във 2 знач.). |