| б--------- - Намерени са 113 думи от търсенето |
|---|
| безвластие - мн. безвластия.Отсъствие на държавна или местна власт; анархия. |
| бездарница - мн.бездарници.Жена бездарник. |
| безделнича - безделничиш, безделничил, безделничих.Прекарвам времето си в безделие; отдавам се на безделие. |
| бездиханен - бездиханна, бездиханно, мн. бездиханни.В поезията и литературата - който не диша; безжизнен, мъртъв.//същ. бездиханност, бездиханн... |
| беззаветен - беззаветна, беззаветно, мн. беззаветни.Всеотдаен, самоотвержен.// нареч. беззаветно. |
| беззаконие - мн.беззакония.1. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони.2. Нарушение на закона; произвол. |
| безизразен - безизразна, безизразно, мн. безизразни.Който нищо не изразява, който няма израз. Безизразни очи.// същ. безизразност, безизразност... |
| безобразен - безобразна, безобразно, мн. безобразни.1. Който е крайно некрасив. Безобразна дреха.2. Който предизвиква неодобрение, възмущение. |
| безобразие - мн.безобразия.Безобразна(във 2 знач.) проява или постъпка. Върша безобразия. |
| безпартиен - безпартийна, безпартийно, мн. безпартийни.Който не членува в никоя политическа партия или не принадлежи на партия. |
| безпощаден - безпощадна, безпощадно, мн. безпощадни.Който не проявява пощада; жесток, безжалостен.// нареч. безпощадно.// същ. безпощадност, бе... |
| безработен - безработна, безработно, мн. безработни.Който е лишен от работа. |
| безработна - мн.безработни.Жена безработен. |
| безсрамник - мн.безсрамници.Пренебр. Човек, който няма чувство за срам. |
| безстрашен - безстрашна, безстрашно, мн. безстрашни.Който е лишен от страх; смел, храбър.// нареч. безстрашно.// същ. безстрашие. |
| безумствам - безумстваш.Върша безумия. |
| безучастен - безучастна, безучастно, мн. безучастни.Който не проявява или не изразява интерес, отношение, чувство.// нареч. безучастно.// същ. ... |
| бележкарка - мн. бележкарки.Пренебр. Ученичка или студентка бележкар. |
| белезникав - белезникава, белезникаво, мн.белезникави.Който е с цвят подобен на белия; възбял. |
| библиограф - мн. библиографи.Специалист по библиография (в 1 знач.). |