| буква--уф - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| любовен - любовна, любовно, мн. любовни, прил. 1. Който е свързан с любов и с любовно желание между мъж и жена. Любовен роман. Любовни отнош... |
| любовник - мн. любовници, м. 1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. Тя има любовник, но мъжът й не знае.... |
| любовница - мн. любовници, ж. Жена любовник. |
| любознателен - любознателна, любознателно, мн. любознателни, прил. Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща. Любознателен уч... |
| любопитен - любопитна, любопитно, мн. любопитни, прил. 1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любоп... |
| любопитствам - любопитстваш, несв. Проявявам любопитство. |
| любопитство - само ед. 1. Силно желание нещо да се разбере, да се види, да се узнае. Изгарящо любопитство. Удовлетворявам любопитство. 2. Интере... |
| любопитствувам - любопитствуваш, несв. Любопитствам. |
| любувам се - любуваш се, несв.; на кого/на какво. Гледам с удоволствие; наслаждавам се. Любувам се на играещите деца. Любувам се на природата. ... |
| люде - само мн. Остар. Хора. // прил. людски, людска, людско, мн. людски. От людски срам. |
| людоед - мн. людоеди, м. Остар. 1. Дивак, който яде човешко месо; канибал. 2. Прен. Много жесток човек. |
| люлея - люлееш, мин. св. люлях, мин. прич. люлял, несв.; какво/кого. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). ... |
| люлка - мн. люлки, ж. 1. Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. Залюля люлката. Слагам бебето в люлката. 2. Приспособление от завъ... |
| люпилня - мн. люпилни, ж. 1. Предприятие или помещение за изкуствено люпене. 2. Инкубатор. |
| люспа - мн. люспи, ж. 1. Рогова твърда пластинка по кожата на риба, змия и др. Шаранът е покрит с блестящи люспи. 2. Твърди прозрачни отла... |
| люспест - люспеста, люспесто, мн. люспести, прил. 1. Който е покрит с (много) люспи. Люспест гръб. Люспесто тяло. 2. Спец. В геологията — за... |
| люсповиден - люсповидна, люсповидно, мн. люсповидни, прил. Който има вид на люспа. Люсповидно парче. |
| лютеница - само ед. Ястие от смлени чушки, домати и подправки, сварени на каша, приготвено обикн. за зимата. |
| лютеран - мн. лютерани, м. Човек, който изповядва лютеранството. |
| лютеранка - мн. лютеранки, ж. Жена лютеран. |
| лютеранство - само ед. Протестантско вероизповедание на основата на учението на Мартин Лютер, което внася реформи в католическото вероизповедани... |
| лютив - лютива, лютиво, мн. лютиви, прил. Разг. Лют (в 1 знач.). Лютиво ядене. |
| лютивина - само ед. Степен на лют. |
| лютиков - лютикова, лютиково, мн. лютикови, прил. • Лютикови растения. Група растения с остър, лют вкус, като кукуряк, лютиче и др. |
| лютиче - мн. лютичета, ср. Растение с жълти цветчета, плевел. |
| люто - нареч. Жестоко, страшно. Кълна люто. Гледам люто. |
| лютост - лютостта, само ед., ж. 1. Качество на лют (в 1 знач.). 2. Степен на лютивина. Чушката няма голяма лютост. |
| люцерна - само ед. 1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна. 2. Прен. Площ, засят... |
| люшвам - люшваш, несв. и люшна, св.; какво/кого. Люшкам веднъж или няколко пъти по веднъж. — люшвам се/люшна се. 1. За хоро — започвам се, ... |
| люшкам - люшкаш, несв.; кого/какво. Люлея, клатя насам-натам. — люшкам се. 1. Люлея се. Люшкам се с люлката. 2. За хоро — играя се, люлея с... |
| люшна - люшнеш, мин. св. люшнах, мин. прич. люшнал, св. — вж. люшвам. |
| лягам - лягаш, несв. и легна, св. 1. Заемам хоризонтално положение с тялото си, за да лежа или спя. Лягам на леглото. Легнах на тревата. Л... |
| лястовица - мн. лястовици, ж. Ластовица. // прил. лястовичи, лястовича, лястовичо, мн. лястовичи. |
| лято - мн. лета, ср. 1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта. През лятото. Миналото лято. Това лято. Дълго лято. Горещо ля... |
| лятос - нареч. Разг. През лятото — през миналото, през идващото лято и изобщо през лятото. Лятос тук е хубаво, но зиме е много студено. |
| лятошен - лятошна, лятошно, мн. лятошни, прил. Разг. Който е от миналото лято. Лятошна слама. |
| ма - част. Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къд... |
| маане - мн. маанета, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки. |
| мавзолей - мавзолеят, мавзолея, мн. мавзолеи, (два) мавзолея, м. Голяма надгробна постройка; гробница. |
| мавруд - само eд. 1. Вид черно грозде с едри зърна за производство на вино. 2. Вино от такова грозде. // прил. маврудов, маврудова, мавру-д... |