| буква--уф - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| екстериториалност - екстериториалността, само ед., ж. Право на дипломатически представители на територия в дадена страна да се подчиняват на законите ... |
| екстернирам - екстернираш, несв. и св.; кого. Изселвам извън пределите на страната. |
| екстра - 1. Разг. Като прил., неизм. Висококачествен, отличен, превъзходен. Екстра стока. Екстра човек. 2. Разг. Като нареч. Отлично, много... |
| екстравагантен - екстравагантна, екстравагантно. мн. екстравагантни, прил. Обикн. за облекло — който се разминава с общоприетото; твърде особен, ст... |
| екстрадирам - екстрадираш, несв. и св.; кого. Спец. Предавам по официален път престъпник на държавата, чийто гражданин е той. // същ. екстрадира... |
| екстракт - мн. екстракти, (два) екстракта, м. Вещество, което се извлича от растителни или животински тъкани; извлек. Ябълков екстракт. |
| екстракция - само ед. Спец. 1. В химията — извличане на определени съставки от твърди или течни вещества. 2. В медицината — изваждане, изтеглян... |
| екстрасенс - мн. екстрасенси, м. Лице, което благодарение на силното си биополе и на свръхестествените си възможности демонстрира изкуство да л... |
| екстрахирам - екстрахираш, несв. и св.; какво. Подлагам на екстракция. // същ. екстрахиране, ср. |
| екстремален - екстремална, екстремално, мн. екстремални, прил. Екстремен. |
| екстремен - екстремна, екстремно, мн. екстремни. прил. Краен, извънмерен. Екстремна ситуация. |
| екстремизъм - само ед. Придържане към крайни прояви и възгледи (обикн. в политиката). |
| екстремист - мн. екстремисти, м. Лице, което е привърженик на екстремизма. // прил. екстремистки, екстремистка, екстремистко, мн. екстремистки.... |
| екстрен - екстрена, екстрено, мн. екстрени, прил. Извънреден, неотложен, спешен. Екстрени мерки. Екстрена помощ. // нареч. екстрено. |
| ексфолиант - мн. ексфолианти, (два) ексфолианта. м. Медицинско или козметично средство за ексфолиация. |
| ексфолиация - само ед. Спец. В медицината и козметиката — отделяне на умъртвени тъкани от горния слой на кожата. |
| ексфолиирам - ексфолиираш, несв. и св.; какво. Почиствам, отделям с лющене; лющя. |
| ексхибиционизъм - само ед. Спец. Полово извращение, при което болният показва половите си органи пред жени за възбуждане и изпитване на наслада. |
| ексхибиционист - мн. ексхибиционисти, м. Лице, което страда от ексхибиционизъм. |
| ексхумация - само ед. Спец. Изравяне на погребано тяло за съдебномедицинско изследване. |
| ексцентрик - мн. ексцентрици, м. 1. Цирков артист, който изпълнява ефектни номера. 2. Човек, който се отличава със странно поведение и необичай... |
| ексцентричен - ексцентрична, ексцентрично, мн. ексцентрични, прил. Който се отнася до ексцентрик. Ексцентрично поведение. Ексцентрична комедия. /... |
| ексцерпирам - ексцерпираш, несв. и се.; какво. Спец. Правя извадка от писмен текст. |
| ексцес - мн. ексцеси, м. Ексцесия. |
| ексцесия - мн. ексцесии, ж. 1. Крайна проява, невъздържаност, излишество. 2. Обикн. мн. Нарушение на обществения ред; безредици, изстъпления. |
| екшън - 1. Като прил.,неизм. Който се отличава с напрегнато действие, динамизъм, приключения. Екшънфилм. 2. Като същ., мн. екшъни, (два) е... |
| ела - мн. ели, ж. Вечнозелено иглолистно дърво с лека дървесина с широко приложение в строителството, за изработване на музикални инстру... |
| еластичен - еластична, еластично, мн. еластични, прил. Разтеглив, гъвкав. // прил. еластичност, еластичността, ж. |
| елеватор - мн. елеватори, (два) елеватора, м. Съоръжение за вертикално пренасяне на насипни материали, което се състои от лента с кофички. //... |
| елегантен - елегантна, елегантно, мн. елегантни, прил. Изискан, изящен, фин. Елегантна жена. Елегантни обувки. Елегантни движения на ръцете. Е... |
| елегия - мн. елегии, ж. Спец. 1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета. 2. Музикална пиеса с такъ... |
| елей - елеят, елея, само ед., м. Спец. Осветено дървено масло; миро. |
| елек - мн. елеци, (два) елека, м. Къса горна дреха без ръкави с копчета отпред. // същ. умал. елече, мн. елечета, ср. |
| електорат - само ед. 1. Спец. В правото - избирателно право. 2. Избирателите като цяло. |
| електрик - прил., неизм. За цвят — синьо-зелен. |
| електрификация - само ед. Снабдяване с електрическа енергия. // прил. електрификационен, електрификационна, електрификационно, мн. електрификационн... |
| електрифицирам - електрифицираш, несв. и св.; какво. Подлагам на електрификация. // същ. електрифициране, ср. |
| електричество - само ед. 1. Вид енергия, получавана от движението и взаимодействието на атомните частици (електрони, позитрони и протони). 2. Тази... |
| електричка - мн. електрички, ж. Разг. Електрически влак за къси маршрути. |
| електро- - Първа съставна част на сложни думи със значение електрически, напр. електродвигател, електроенергия, електроизмервателен, електрои... |