| Буква Ш |
|---|
| школа - мн. школи. 1. Специализирано завадение за провеждане на курсове, за придобиване на допълнителна квалификация. 2. Военно заведение ... |
| школник - мн. школници. Войник в школата за запасни офицери.// прил. школнишки. |
| школо - мн. школа. Остар. Жарг. Училище.// прил. школски. |
| школовка - мн. школовки. 1. Школуване. 2. Умения, подготовка, придобити с опит; опитност. |
| школувам - школуваш. 1. Придобивам опитност, умения в резултат на практика; уча се. 2. Предавам знания, умения, създавам навици чрез практиче... |
| шкурка - мн. шкурки. Вид покрита с твърди зърна хартия за стъргане и оглаждане на дърво или метал. |
| шлагер - мн. шлагери, (два) шлагера. 1. Широко известна, популярна песен; хит. 2. Разг. Нещо модно, много популярно през определен период. ... |
| шлайфам - шлайфаш, несв.; какво.1. Изглаждам повърхността на метал, дърво, минерал и др.; шлифовам. Шлайфам плоскости.2. Прен. Разг. Довежда... |
| шлайфист - мн. шлайфисти. Работник на шлайфмашина. |
| шлайфистка - мн. шлайфистки. Жена шлайфист. |
| шлайфмашина - мн. шлайфмашини. Машина за изглаждане на повърхности, за шлайфане. |
| шлака - само ед. Смес от отпадъци при претопяването на рудите, която след това се използва в строителството, за наторяване и др.; сгурия. |
| шланг - шлангът, шланга, мн. шлангове, (два) шланга. Маркуч. |
| шлем - шлемът, шлема, мн. шлемове, (два) шлема. 1. Истор. Старинна метална шапка за предпазване на главата от удар и др.. 2. Специална ша... |
| шлеп - шлепът, шлепа, мн. шлепове, (два) шлепа. Дълга, плоска плаваща повърхност за превоз на товари,която се тегли от влекач. |
| шлифер - мн. шлифери, (два) шлифера. Пролетно-есенна дълга дреха, която се облича над основното облекло и служи за предпазване от дъжд и вя... |
| шлифовам - шлифоваш. 1. Придавам гладкост, блясък на дърво, метал, камък, като обработвам повърхността чрез триене. 2. Прен. Правя по-бляскав... |
| шлифовка - само ед.1. Шлифоване. Правя качествена шлифовка.2. Прен. Изтънченост, изисканост. Такава шлифовка е необходима на всеки млад човек... |
| шлифовчик - мн. шлифовчици. Човек, който професионално се занимава с шлифоване. |
| шлифовъчен - шлифовъчна, шлифовъчно, мн. шлифовъчни. Който служи за шлифоване. |
| шлосер - мн. шлосери. Железар, който изработва и поправя ръчно метални изделия. // прил. шлосерен. //прил. шлосерски.// същ. шлосерство. |
| шлосерка - мн. шлосерки. Жена шлосер. |
| шляпам - шляпаш. 1. Удрям с длан или с плосък предмет върху плоска повърхност, при което създавам подобен на плясък шум. 2. Стъпвам с цяло ... |
| шляпвам - шляпваш, шляпна. Шляпам веднъж или поединично. |
| шляпна - шляпнеш, шляпнах, шляпнал. --вж. шляпвам. |
| шляя се - шляеш се, шлях се, шлял се. Пренебр. Движа се безцелно, без посока и без работа; мотая се, скитам се, разтакавам се.// същ. шляене... |
| шмайзер - мн. шмайзери, (два) шмайзера, м. Вид пушка с автоматично пълнене и произвеждане на изстрели; автомат. // прил. шмайзеров, шмайзеро... |
| шматка - мн. шматки. Жарг. Човек, който се щура насам-натам, който трудно се оправя в сложни ситуации. |
| шматкам се - шматкаш се. 1. Помайвам се, бавя се, щурам се, суетя се. 2. Шляя се, скитам се. |
| шмекер - мн. шмекери. Разг. Пренебр. Човек, който шмекерува; хитрец, измамник, шарлатанин. // прил. шмекерски. |
| шмекерия - мн. шмекерии. Разг. Непочтена хитрина; измама, дяволия. |
| шмекерка - мн. шмекерки. Жена шмекер. |
| шмекерувам - шмекеруваш. Разг. Постъпвам непочтено, като си служа с дребни хитрости; хитрувам, мамя. // същ. шмекеруване. |
| шмиргел - мн. шмиргели, (два) шмиргела. 1. Твърд минерал, от който се правят инструменти за шлифоване. 2. Шлифоващ инструмент с точило от та... |
| шмугам - шмугаш. Разг. Мушкам, вмъквам, тикам набързо някъде. -- шмугам се. Влизам бързо някъде;вмъквам се, завирам се, хлътвам. |
| шмугвам - шмугваш, шмугна. Шмугам веднъж или поединично. |
| шмугна - шмугнеш, мин. св. шмугнах, мин. прич. шмугнал, св. - вж. шмугвам. |
| шмуля - шмулиш, шмулих, шмулил. Разг. Бера бързо плодове, като откъсвам и листа, обикн.за да не ме усетят; за да не ме хванат. //същ. шмул... |
| шницел - мн. шницели, (два) шницела. 1. Тънък резен месо без кокал за пържене. 2. Разг. Оформена по подобен начин кайма с подправки за пани... |
| шнола - мн. шноли, ж. Вид голяма декоративна, обикн. пластмасова фиба за прибиране на коса и оформяне на прическа. // същ. умал. шнолка, м... |