| Буква Ш |
|---|
| шиносам - шиносаш. - вж. шиносвам. |
| шиносвам - шиносваш, шиносам. Поставям шина (в 1 знач.). |
| шип - шипът, шипа, мн. шипове, (два) шипа. 1. Бодил на цвете. 2. Израстък върху кост. 3. Заострена издатина на предмет или връх на предм... |
| шипест - шипеста, шипесто, мн. шипести. Който има множество шипове; бодлив. |
| шипка - мн. шипки. .Бодлив горски храст от рода на розите с малки червени плодове, както и самия плод. Чай от шипки. //прил. шипков. |
| шипя - шипиш, шипях, шипял. Издавам продължително и без прекъсване звук подобен на "ш" . |
| шир - ширта, само ед. Голямо свободно пространство; простор, широта, ширене. Небесна шир. |
| шира - Неферментирало още вино; сладко вино. |
| ширвам се - ширваш се, несв. и ширна се, св. Само в трето лице. Разпростирам се нашироко, разкривам се, изглеждам широк. Полето се ширна пред ... |
| ширене - само ед. Необятно, свободно пространство; шир, широта, простор. |
| ширина - мн. ширини. 1. Само ед. Широчина (като размер). 2 Необятен простор, голямо свободно пространство; шир, ширене, широта. 3. Спец. Ге... |
| ширит - мн. ширити, (два) ширита.1. Тъкана или плетена лентичка за обшиване, украса и др. 2 . Сукман с ширити. |
| ширна се - ширнеш се, ширнах се, ширнал се - вж. ширвам се. |
| широк - широка, широко, мн. широки. 1. Който е с голяма широчина. 2. КОйто е с точно определена широчина.3. За дрехи, обувки и др. - който... |
| широко- - Първа съставна част на сложни думи със значение широк, напр. широкоглав, широкоекранен. |
| широколист - широколиста, широколисто, мн. широколисти. Широколистен. |
| широколистен - широколистна, широколистно, мн. широколистни. Който е с широки и плоски листа, а не с игловидни. |
| широкопол - широкопола, широкополо, мн. широкополи. Който е с широки поли. Широкопола шапка. |
| широкопръст - широкопръста, широкопръсто, мн. широкопръсти, прил. Който е с широки пръсти, който пилее; разточителен. |
| широта - мн. широти. 1. Само ед. Голям размах в дейност или голяма свобода, неограниченост. 2. Обикн. мн. шир, ширене. |
| широчина - мн. широчини. 1. Обикн. ед. Разстоянието между двете крайни срещулежащи точки на тясната страна на предмет.2. Спец. Ширина. |
| широчък - широчка, широчко, мн. широчки. умал. Не много широк (в 1 и 3 знач.); възширок.// нареч. широчко. |
| ширя се - шириш се, ширих се, ширил се. 1. Само в трето лице. Разпростирам се върху голяма площ (като засягам много обекти и хора). 2. Прите... |
| шиткам - шиткаш. Жарг. Продавам незаконно, заради по-голяма печалба. |
| шифровам - шифроваш. Пиша с шифър; кодирам. // същ. шифроване. |
| шифър - мн. шифри. Тайно писмо с уговорени условни знаци. |
| шиш - шишът, шиша, мн. шишове, (два) шиша. 1.Дълга метална или дървена пръчка с остър връх. Шиш за месо. 2. Голяма игла за плетене със с... |
| шишарка - мн. шишарки. Плод на иглолистно дърво със заострена яйцевидна форма и люспеста повърхност преди разпукване. Борова шишарка. |
| шише - мн. шишета, ср.1. Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка; бутилка, стъкленица. Виното е в... |
| шишкав - шишкава, шишкаво, мн. шишкави. Твърде дебел; тлъст. // същ. шишкавина. |
| шишкавея - шишкавееш, шишкавях, шишкавял. Ставам все по дебел, шишкав; надебелявам, затлъстявам. |
| шишко - мн. шишковци. Разг. Пренебр. Шишкав човек. |
| шишче - мн. шишета. 1. Малък шиш, обикн. за печене на месо. 2 . Количество месо върху един такъв шиш. |
| шия - мн. шии. 1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на глават... |
| шкартирам - шкартираш. 1. Отделям, отстранявам като негодно за употреба; бракувам. 2. Разг. Отстранявам, махам от работа като неподходящ; увол... |
| шкарто - само ед. Негодна за употреба стока. |
| шкаф - шкафът, шкафа, мн. шкафове, (два) шкафа. Затворена мебел с различни прегради за подреждане на дрехи, обувки, съдове и др. //същ. у... |
| шкембе - мн. шкембета, ср. 1. Допълнителен стомах на преживно животно. Телешко шкембе.2. Разг. Ирон. Издаден напред корем; тумбак. Ударих г... |
| шкембеджийница - мн. шкембеджийници. Заведение, в което приготвят ястия от вътрешности и непременно има чорба от шкембе. |
| шкембест - шкембеста, шкембесто, мн. шкембести. Който има шкембе (във 2 знач.); тумбест. |