| аст - Намерени са 384 думи от търсенето |
|---|
| алопластика - (по гр. alios 'друг' + plastike 'скулптиране')Мед. Хирургическа операция със замяна на орган или част от него ... |
| астрофизика - (по астро- + физика)Дял от астрономията, който изучава физическите условия и химическия състав на небесните тела и междузвездната ... |
| безстрастен - безстрастна, безстрастно, мн. безстрастни.Който е лишен от страст; равнодушен, безразличен.// нареч. безстрастно.// същ. безстраст... |
| бомбастичен - бомбастична, бомбастично, мн. бомбастични.Пренебр. За думи и изрази - който цели да предизвика силен ефект. |
| встрастя се - встрастиш се, мин. св. встрастих се, мин. прич. встрастил се, св.— вж. встрастявам се. |
| гастролирам - гастролираш, несв. и св.На гастрол съм. |
| гастрономия - само ед.Готварското изкуство. |
| гимнастичка - мн. гимнастички, ж.Жена гимнастик. |
| едновластен - едновластна, едновластно, мн. ед-новластни. прил. Който единствен разполага с властта или при който властта е в ръцете само на едн... |
| застраховам - застраховаш, несв. 1. Кого/какво. Правя застраховка. 2. Предпазвам от нещо неприятно. Осведомеността го застрахова от грешки. 3. О... |
| застраховка - мн. застраховки, ж. 1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата ст... |
| застрашавам - застрашаваш, несв. и застраша, св. Вдъхвам опасност; заплашвам. Скалата застрашава да се срути на пътя. |
| настървявам - настървяваш, несв. и настървя, св.; какво/кого. Приучавам към стриктно изпълнение на нещо; ожесточавам. Настървиха кучето да следв... |
| настъпление - мн. настъпления, ср. 1. Активно движение на войски напред за нападение срещу противника. 2. Прен. Активно движение към някаква цел... |
| настървение - само ед. Прекалена упоритост, много силно желание за нещо. С настървение пълнеше кошницата с малини. // същ. настървеност, настърв... |
| растениевъд - мн. растениевъди, м. Човек, който отглежда, въди растения. |
| съпричастен - съпричастна, съпричастно, мн. съпричастни, прил. Който има непосредствено отношение към нещо или участва в него. Той също е съприч... |
| настоятелка - мн. настоятелки, ж. Жена настоятел. |
| настоятелен - настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил. 1. Който изразява настояване. 2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен. /... |
| настройчица - мн. настройчици, ж. Жена настройчик. |