Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

з--е- - Намерени са 18 думи от търсенето
залез - само ед. 1. За слънце - скриване зад хоризонта; заник, захождане. 2. Прен. Упадък, изчезване на нещо, което е било във възход. Зал...
залея - залееш, мин. св. залях, мин. прич. залял, св. - вж. заливам.
зарея - зарееш, мин. св. зареях, мин. прич. зареял, св. Започвам да рея, обикн. поглед. Зарея поглед в далечината. - зарея се. 1. За погле...
знаен - знайна, знайно, мн. знайни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край.
завет - само ед. 1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет. 2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги н...
завея - завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св. — вж. завявам.
заден - задна, задно, мн. задни, прил. 1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор. 2. Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, п...
запек - само ед. Нередовно и трудно изпразване на червата. Болният имаше и запек.
засея - засееш, мин. св. засях, мин. прич. засял, св. — вж. засявам.
зачет - мн. зачети, (два) зачета, м. Изпит без цифрова оценка с възможен резултат "зачита се" или "не се зачита". Подг...
зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле...
зъбер - мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена.
зъбец - мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкан...
зелев - зелева, зелево, мн. зелеви, прил. Който е свързан със зеле. Зелеви листа. Зелеви сарми.
зелен - зелена, зелено, мн. зелени, прил. 1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза. 2. Който е обрасъл с раззеленени дър...
земе- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др.
земен - земна, земно, мн. земни, прил. 1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита. 2. Който се отнася до сушата. Земни пътища. 3. ...
зимен - зимна, зимно, мн. зимни, прил. 1. Който се отнася до зимата. Зимен период. Зимен студ. Зимно време. 2. Който става през зимата. Зи...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: