СССССССС - Намерени са 4860 думи от търсенето |
чертожен - чертожна, чертожно, мн. чертожни, прил. Който е предназначен за чертане. Чертожна дъска. |
четворен - четворна, четворно, мн. четворни, прил. 1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. Четворен конец. 2. Ко... |
чиновник - мн. чиновници, м. 1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи. 2. Прен. Пренебр. Бюрокр... |
чичероне - мн. чичеронета, м. Остар. Човек, който съпровожда група в музей и разяснява експонатите или забележителностите; екскурзовод, гид. |
членство - само ед. Участие в организация като член. Прекратявам членството си в партия. |
чудодеен - чудодейна, чудодейно, мн. чудодейни, прил. Чудотворен. Чудодейна сила. // нареч. чудодейно. |
шегобиец - мн. шегобийци, м. Шегаджия. // прил. шегобийски, шегобийска, шегобийско, мн. шегобийски. // същ. шегобийство, мн.шегобийства, ср. |
шесторен - шесторна, шесторно, мн. шесторни, прил. Който се повтаря шест пъти, който е увеличен шест пъти. Шесторно увеличение на цените. // ... |
щекотлив - щекотлива, щекотливо, мн. щекотливи, прил. Който е труден, деликатен и изисква особено внимание и такт. Щекотлива тема. Щекотлив в... |
югоизток - м., само ед. Посока на света между юг и изток. Заводът се намира на югоизток от града. // прил. югоизточен, югоизточна, югоизточно... |
бездушие - само ед.Отсъствие на съчувствие и отзивчивост; безсърдечие. Отнася се с бездушие към проблемите на хората. |
бездушен - бездушна, бездушно, мн.бездушни.1. Който не прояваява съчувствие и отзивчивост; безсърдечен.2. Който е лишен от живо чувство, от я... |
безумник - мн. безумници.Остар. Безумец. |
безшумен - безшумна, безшумно, мн. безшумни.1. Който не издава шум; тих.2. Прен. Незабележим, скромен.// нареч. безшумно. |
будилник - мн. будилници, (два) будилника.Часовник със звънец, който звъни в желания за събуждане час. |
букинист - мн. букинисти.Търговец на стари и редки книги. |
велзевул - само ед.1. Според религиозните вярвания - главатарят на дяволите; сатана.2. Прен. Лукав, коварен човек. |
внушение - мн. внушения, ср.Въздействие върху нечие съзнание с цел да се наложи определено убеждение или поведение. |
глумя се - глумиш се, мин. св. глумих се, мин. прич. глумил се, несв.Остар. Правя си глума с някого или нещо. |
гнуся се - гнусиш се, мин. св. гнусих се, мин. прич. гнусил се, несв.; от какво/ от кого.Изпитвам отвращение, погнуса. |