| СССССССС - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| насаждам - насаждаш, несв. и насадя, св.; какво. 1. Заравям нешо в земята, за да расте. Насадих две плодни дръвчета. 2. Садя в голямо количес... |
| населвам - населваш, несв. и населя, св.; какво, с кого. Настанявам някого да живее на определено място. Населват града с преселници. |
| насилвам - насилваш, несв. и насиля, св. 1. Кого. Принуждавам някого със сила или заплаха да извърши нещо. Насилиха го да влезе. Не го насилв... |
| насилник - мн. насилници, м. Лице, което върши насилие.// прил. насилнически, насилническа, насилническо, мн. насилнически. |
| насипвам - насипваш, несв. и насипя, св.; какво. 1. Сипвам в достатъчно количество. Насипах им супа да ядат. 2. Засипвам. 3. Правя насип. |
| наслагам - наслагаш, св. — вж. наслагвам. |
| насмешка - мн. насмешки, ж. Обидна шега, присмех, подигравка. |
| насмитам - насмиташ, несв. и насмета, св. 1. Какво. С метене събирам нещо. Насметох боклука. 2. Разг. Какво/кого. Нападам, подгонвам, прогонв... |
| наспя се - наспиш се, мин. св. наспах се, мин. прич. наспал се, св. — вж. наспивам се. |
| насрещен - насрещна, насрещно, мн. насрещни, прил. 1. Който се намира насреща. Насрещна улица. Насрещна къща. 2. Който се движи срещу мене. Н... |
| наставка - мн. наставки, ж. 1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото и окъся. 2. Спец. В езикознанието — словообразув... |
| наставям - наставяш, несв. и наставя, св.; какво. Уголемявам нещо до нужната дължина или ширина, като присъединявам друга част към него. |
| настивам - настиваш, несв. и настина, св. В резултат на простуда се разболявам; простудявам се. Стоях на течение и съм настинал. |
| настигам - настигаш, несв. и настигна, св.: кого/ какво. Стигам някого, тъй като се движа или работя с по-голяма скорост от него, по-добре. Н... |
| настигна - настигнеш, мин. св. настигнах, мин. прич. настигнал, св. — вж. настигам. |
| настилам - настилаш, несв., и настеля, св.; какво. 1. Стеля нещо върху голямо пространство. Настлах пъстри килими из цялата къща. 2. Покривам... |
| настилка - мн. настилки, ж. 1. Пласт от нещо настлано. 2. Пласт, с който е покрит път, улица. Улична настилка. |
| настрана - нареч. Не тук, по-далече, не много близко. Къщата му е настрани от село. Стой настрана! |
| настрани - нареч. — вж. настрана. |
| настрижа - настрижеш, мин. св. настригах, мин. прич. настригал, св. — вж. настригвам. |