| СССССССС - Намерени са 4860 думи от търсенето |
|---|
| обръсвам - обръсваш, несв. и обръсна, св. 1. Кого/ какво. Бръсна докрай, много. Обръсна брадата си. 2. Прен. Кого. Вземам от някого много вис... |
| обръскам - обръскаш, св. — вж. обръсквам. |
| обсъждам - обсъждаш, несв. и обсъдя, св.; какво. Размислям, разсъждавам върху нещо, преценявам факт, събитие, въпрос. Обсъждаме новия проект. |
| обърквам - объркваш, несв. и объркам, св. 1. Какво. Смесвам, бъркам. Обърка брашното и триците. 2. Кого. Правя да сгреши. Обърках го с въпрос... |
| обърсвам - обърсваш, несв. и обърша, св.; I. Какво/кого. Бърша, за да стане сух. Обърсах ръцете си. 2. Изтривам прах и други нечистотии. Обър... |
| овързвам - овързваш, несв. и овържа, св.; какво/ кого. Връзвам от всички страни, обвързвам. Овърза здраво пакета. |
| огърлица - мн. огърлици, ж. Накит, който се поставя на шията; наниз, гердан. Перлена огърлица. |
| озъбя се - озъбиш се, мин. св. озъбих се, мин. прич. озъбил се, св. — вж. озъбвам се. |
| октоедър - мн. октоедри, (два) октоедъра, м. Спец. Геометрическа фигура с осем стени; осмостен. |
| окървавя - окървавиш, мин. св. окървавих, мин. прич. окървавил, св. — вж. окървавявам. |
| олеандър - мн. олеандри, (два) олеандъра, м. Вечнозелено дървовидно декоративно растение с розови или бели цветове. // прил. олеандров, олеан... |
| омръзвам - омръзваш, несв. и омръзна, св.; на кого. Ставам досаден, отегчавам, опротивявам. Омръзнах им с молбите си. — омръзва ми/ омръзне м... |
| онанизъм - само ед. Самозадоволяване на полово влечение чрез дразнене на половите органи. |
| опържвам - опържваш, несв. и опържа, св.; какво. Пържа, колкото е необходимо. Опържих две яйца. |
| ордьовър - мн. ордьоври, (два) ордьовъра, м. Блюдо, сервирано преди основното ястие; предястие. |
| оркестър - мн. оркестри, (два) оркестъра, м. 1. Група музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение. Пухов оркестър. 2. Място в т... |
| оскъдица - само ед. Недоимък, липса на изобилие. Живея в оскъдица. |
| отблъсна - отблъснеш, мин. св. отблъснах, мин. прич. отблъснал, св. — вж. отблъсквам. |
| отблясък - мн. отблясъци, м. 1. Сияние на отразена светлина. Последни слънчеви отблясъци. 2. Прен. Остатъци, проява от нещо съществувало. Отб... |
| отведнъж - нареч. 1. Изведнъж, внезапно. 2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя. |