| Буква С |
|---|
| сковавам - сковаваш, несв. и скова, св. 1. Какво. Изработвам чрез коване. Сковавам къщичка за птици. 2. Какво. За студ, мраз — правя да се вл... |
| скован - скована, сковано, мн. сковани, прил. Вцепенен, вдървен, неподвижен. Сковано движение. Скована мисъл. // същ. скованост, скованостт... |
| скок - скокът, скока, мн. скокове, (два) скока, м. 1. Бързо самоизместване на човешко или животинско тяло в пространството след еластично... |
| скоквам - скокваш, несв. и скокна, св. Скачам еднократно или поединично. |
| скоклест - скоклеста, скоклесто, мн. скоклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака. Скоклесто момче. |
| скоклив - скоклива, скокливо, мн. скокливи, прил. 1. Който обича да скача. Скокливо-дете. 2. Който се осъществява чрез подскоци или който на... |
| скокна - скокнеш, мин. св. скокнах, мин. прич. скокнал, св. — вж. скоквам. |
| сколасам - сколасаш, св. - вж. сколасвам. |
| сколасвам - сколасваш, несв. и сколасам, св. Разг. Успявам да направя нещо; смогвам. Едва сколасах да изпера. |
| сконто - само ед. 1. Отстъпка. 2. Спец. Отстъпка в цената на стока. 3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при ... |
| сконфузвам - сконфузваш, несв. и сконфузя, св.; кого. Правя да се засрами, да се почувства неудобно; засрамвам. Погледът на майка му го сконфуз... |
| сконфузен - сконфузена, сконфузено, мн. сконфузени, прил. Който се е сконфузил; засрамен. Сконфузен погледнах към празната чиния, //нареч. ско... |
| сконфузя - сконфузиш, мин. св. сконфузих, мин. прич. сконфузил, св. — вж. сконфузвам. |
| скопец - мн. скопци, м. Скопен мъж. |
| скопос - м. и ж., само ед. Разг. Умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък. // прил. скопосен, скопосна, скопосно, мн. скопосни. |
| скопосам - скопосаш, св. — вж. скопосвам. |
| скопосвам - скопосваш, несв. и скопосам, св.; какво. Разг. 1. Правя нещо умело; натъкмявам, оправям, подреждам. 2. Свършвам поета работа или з... |
| скопя - скопиш, мин. св. скопих, мин. прич. скопил, св. - вж. скопявам. |
| скопявам - скопяваш, несв. и скопя, св.; кого/какво. Лишавам мъж или мъжко животно от полови жлези; кастрирам. Скопихме прасето, та да расте. |
| скорбут - само ед. Спец. Болест, причинена от липсата на витамин С, която се изразява в подуване на венците и кръвотечение от тях. |
| скорбяла - само ед. Спец. Безцветно микро-кристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на... |
| скорец - мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна. |
| скоро - нареч. 1. С най-голяма скорост; бързо, на бърза ръка, незабавно, веднага. Искам да стигнем по-скоро. Давай по-скоро! 2. Преди малк... |
| скоропоговорка - мн. скоропоговорки, ж. Кратък израз или поговорка, които трудно се учленяват при бързо произнасяне. |
| скоропостижен - скоропостижна, скоропостижно, мн. скоропостижни, прил. Който застига бързо, неочаквано; внезапен. Скоропостижна смърт. Скоропостиж... |
| скорост - скоростта, мн. скорости, ж. 1. Само ед. Степен на бързина в извършването на действие, в осъществяването на процес, движение и др. ... |
| скорошен - скорошна, скорошно, мн. скорошни, прил. Разг. Който е станал или ще стане в близко време, наскоро. Тая работа е скорошна. Чакам ск... |
| скорпион - мн. скорпиони, (два) скорпиона, м. 1. Малко членестоного животно с извиваща се над главата му опашка с отровен шип. 2. Зодиакално ... |
| скот - скотът, скота, мн. скотове, (два) скота, м. Разг. 1. Добиче, животно, твар. 2. Прен. Грубо. Невъзпитан, груб, долен човек; мерзаве... |
| скотобойна - мн. скотобойни, ж. Остар. Кланица. |
| скотовъдец - мн. скотовъдци, м. Човек, който се занимава със скотовъдство. // прил. скотовъдски, скотовъдска, скотовъдско, мн. скотовъдски. |
| скотовъдство - само ед. Отглеждане и развъждане на полезни животни, добитък; животновъдство. // прил. скотовъден, скотовъдна, скотовъдно, мн. ско... |
| скоч - скочът, скоча, само ед., м. Шотландско уиски. |
| скоча - скочиш, мин. св. скочих, мин. прич. скочил, св. — вж. скачам. |
| скреж - скрежът, скрежа, само ед., м. Тънка ледена корица, понякога със замръзнали иглички, която се получава от водни изпарения през зима... |
| скрепвам - скрепваш, несв. Скрепявам. |
| скрепя - скрепиш, мин. св. скрепих, мин. прич. скрепил, св. - вж. скрепявам. |
| скрепявам - скрепяваш, несв. и скрепя, св.; какво. 1. Правя да стои здраво прилепено, закачено о друго; прикрепям, свързвам, съединявам. Скреп... |
| скрибуцам - скрибуцаш, несв. 1. Продължително проскърцвам. Леглото скрибуца. 2. Разг. Неумело свиря на струнен музикален инструмент, обикн. ци... |
| скривалище - мн. скривалища, ср. 1. Тайно помещение или ограничено място, което служи за укриване на някого или на нещо. Скривалище под чекмедж... |