Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
светия - мн. светии, м. Светец (в 1 знач.).
светкавица - мн. светкавици, ж. Електрически разряд в атмосферата, съпроводен със силен гръм, ослепителна мигновена светлина и зигзагообразно о...
светкавичен - светкавична, светкавично, мн. светкавични, прил. 1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък. 2. Прен. Който е извънредно...
светлея - светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв. 1. Ставам светъл. Небето бързо светлее. 2. Откроявам се със светъл цвят или ...
светлик - мн. светлици, (два) светлика, м. 1. Обикн. в художествената литература — светлина. 2. Прен. Радост; надежда. Децата са светликът н...
светлина - мн. светлини, ж. 1. Спец. Само ед. Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на н...
светлинен - светлинна, светлинно, мн. светлинни, прил. Който се отнася до светлина. Светлинен източник. Светлинни лъчи. • Светлинен поток. Спе...
светло- - Първа съставна част на сложни думи със значение светъл цвят, напр. светлозелен, свет-лосин, светлочервен.
светложълт - светложълта, светложълто, мн. светложълти, прил. Който има жълт цвят със слаба интензивност, наситеност.
светлокос - светлокоса, светлокосо, мн. светлокоси, прил. Който има светла, руса коса. Светлокосо момиче.
светлолюбив - светлолюбива, светлолюбиво, мн. светлолюбиви, прил. За растение, дърво, цвете — който обича светлината.
светлост - светлостта, само ед., ж. 1. Качество на светъл; яркост. 2. Истор. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменава...
светлосянка - мн. светлосенки, ж. 1. Разпределение на различни по яркост цветове и оттенъци, светли и тъмни места и щрихи в живописта и графикат...
светлотехника - само ед. Спец. Теория и практика на приложението на светлината.
светлочувствителен - светлочувствителна, светлочувствително, мн. светлочувствителни, прил. Който лесно се променя под въздействието на светлината. Свет...
светна - светнеш, мин. св. светнах, мин. прич. светнал, св. — вж. светвам.
световен - световна, световно, мн. световни, прил. 1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен маща...
световноизвестен - световноизвестна, световноизвестно, мн. световноизвестни, прил. Който е известен в цял свят. Световноизвестен писател.
световъртеж - само ед. Чувство за виене на свят поради удар или физиологично състояние. Сутрин получавам световъртеж. Имам световъртеж.
светоглед - само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си.
светотатствам - светотатстваш, несв. Върша светотатства. Светотатствам над паметника на Ботев. // същ. светотатстване, ср.
светотатствен - светотатствена, светотатствено, мн. светотатствени, прил. Който се отнася до светотатство. Светотатствена постъпка.
светотатство - мн. светотатства, ср. 1. Остар. Само ед. Крадене на свети предмети, обикн. от черква. 2. Само ед. Оскверняване, поругание, подигра...
светотатствувам - светотатствуваш, несв. Светотатствам.
светоусещане - само ед. Начин на възприемане на света.
светофар - мн. светофари, (два) светофара, м. 1. Светлинен апарат, който се поставя на кръстовище в населено място за регулиране на уличното ...
светски - светска, светско, мн. светски, прил. 1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски. 2. Който е свързан с висшето общество...
светувам - светуваш, несв. Остар. Живея, съществувам. • Откакто свят светува. Винаги. Откакто свят светува е имало и любов.
светулка - мн. светулки, ж. Твърдокрило насекомо със светещ орган на коремчето, което лети по жътва и свети с мигаща светлина за привличане н...
светъл - светла, светло, мн. светли, прил. 1. Който излъчва светлина. Светла луна. Светла лампа. 2. В който има светлина. Светла стая. Свет...
светя - светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. 1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети. 2. На кого. Направлявам све...
свехна се - свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. - вж. свяхвам се.
свечери се - мин. св. свечери се, мин. прич. свечерило се, св. — вж. свечерява се.
свечерява се - несв. и свечери се, св.; безл. Настъпва вечер. // същ. свечеряване, ср. • На свечеряване. Времето, когато настъпва вечерта.
свещ - свещта, мн. свещи, ж. 1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината, която служи за осветяване или за религиозен риту...
свещен - свещена, свещено, мн. свещени, прил. Свет. Свещена книга. Свещени одежди. Свещена родина. Свещени мечти. • Свещена простота. Възкл...
свещеник - мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. ...
свещенодействам - свещенодействаш, несв. Извършвам свещенодействие.
свещенодействие - мн. свещенодействия, ср. 1. Акт на религиозен обред, богослужение. 2. Прен. Разг. Акт, извършван сериозно и тържествено, като свещ...
свещенодействувам - свещенодействуваш, несв. Свещенодействам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: