Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
сещам - сещаш, несв. и сетя, св.; какво. Усещам, чувствам. Не сещам ни жега, ни студ.
сещам се - сещаш се, несв. и сетя се, св. 1. Идва ми на ум, хрумва ми. 2. Спомням си. Сетих се, че имам книгата, която искаш. 3. Досещам се, ...
сея - сееш, мин. св. сях, мин. прич. сял, несв.; какво. 1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница. 2. Прен. ...
сеялка - мн. сеялки, ж. Машина за сеене. Редова сеялка.
сеяч - мн. сеячи, м. Човек, който сее.
си - възвр. притеж. мест. - вж. свой.
сиамка - мн. сиамки, ж. Разг. Сиамска котка.
сиамски - сиамска, сиамско, мн. сиамски, прил. Който се отнася до Сиам. • Сиамска котка. Порода котка, произхождаща от Сиам, с къса козина. ...
сив - сива, сиво, мн. сиви, прил. 1. Който е с цвят на пепел, получен от смесването на бяла и черна боя. Сив вълк. 2. За коса, мустаци —...
сивея - сивееш, мин. св. сивях, мин. прич. сивял, несв. 1. Придобивам сив цвят, ставам сив. 2. Сивея се. Какво сивее там? — сивея се. Изгл...
сивкав - сивкава, сивкаво, мн. сивкави, прил. Почти сив, възсив. Сивкаво палто.
сиво- - Първа съставна част на сложни думи със значение който има сив цвят или сива отсянка, напр. сиво-бял, сиво-жълт, сиво-зелен, сиво-к...
сивокос - сивокоса, сивокосо, мн. сивокоси, прил. Който има сива, прошарена коса.
сивоок - сивоока, сивооко, мн. сивооки, прил. Който има сиви очи.
сивота - само ед. 1. Сив цвят. 2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието.
сигнал - мн. сигнали, (два) сигнала, м. 1. Условен знак за предаване на информация на разстояние. Светлинен сигнал. Радиосигнали. 2. Прен. ...
сигнален - сигнална, сигнално, мн. сигнални, прил. Който служи за даване на сигнал. Сигнална лампа. • Първа сигнална система. Спец. Условноре...
сигнализатор - мн. сигнализатори, (два) сигнализатора, м. Устройство, което дава сигнализация.
сигнализация - мн. сигнализации, ж. 1. Предаване на сигнали на разстояние. 2. Система от устройства за приемане и изпращане на сигнали.
сигнализирам - сигнализираш, несв. и св. Давам сигнал. При пожар сигнализирайте веднага в противопожарната служба.
сигналист - мн. сигналисти, м. Човек, който подава сигнали. Сигналистът да свири сбор.
сигнатура - мн. сигнатури, ж. 1. Знак върху книга в библиотека за нейното местоположение в книгохранилище. 2. Част от рецепта, в която се посо...
сигурен - сигурна, сигурно, мн. сигурни, прил. 1. Който е уверен в нещо; убеден. Сигурен съм, че ще успееш. 2. Който не е изложен на опаснос...
сигурно - нареч. 1. Уверено, убедено, твърдо. Говори сигурно. 2. Навярно, вероятно. Сигурно ще те потърси отново.
сиенит - само ед. Зърнеста скала, която се използва в строителството и скулптурата. // прил. сиенитен, сиенитна, сиенитно, мн. сиенитни.
сизифов - сизифова, сизифово, мн. сизифови, прил. • Сизифов труд. Безполезна тежка работа.
сила - мн. сили, ж. 1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила. 2. Външно дейс...
силабичен - силабична, силабично, мн. силабични, прил. Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички.
силабически - силабическа, силабическо, мн. силабически, прил. Силабичен. • Силабическо стихосложение. Спец. Използване на еднакъв брой срички в...
силаботоничен - силаботонична, силаботонично, мн. силаботонични, прил. Спец. Който е изграден върху закономерно редуване на ударени и неударени ср...
силаботонически - силаботоническа, силаботоническо, мн. силаботонически, прил. Силаботоничен.
силаж - само ед. Спец. Консервирана храна за преживни животни, получена при ферментация на зелени фуражи. // прил. силажен, силажна, силаж...
силажирам - силажираш, несв. и св. Приготвям силаж.
силен - силна, силно, мн. силни, прил. 1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек. 2. Който е значителен по степен на проя...
силикат - мн. силикати, (два) силиката, м. Спец. Название на всички минерали или химически съединения, които съдържат силиций.
силикоза - само ед. Спец. Белодробно заболяване в резултат на вдишване на кварцов прах.
силикон - само ед. Спец. Полимерно съединение на силиция — еластичен материал с широко приложение при изработването на изолатори, топлоустой...
силиций - силицият, силиция, само ед., м. Спец. Химически елемент, който влиза в състава на скалите. // прил. силициев, силициева, силициево...
силогизъм - мн. силогизми, (два) силогизъма, м. Спец. В логиката — умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод.
силоз - мн. силози, (два) силоза, м. Голям склад със специално предназначение (обикн. за съхранение на зърнени храни, брашно и др.).
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: