Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
свръх - предлог. За означаване на превишаване на норма; над, извън. Работя свръх силите си.
свръх- - Първа съставна част на думи със значение който превишава известна граница, норма или предел и достига крайна степен, напр. свръхви...
свръхестествен - свръхестествена, свръхестествено, мн. свръхестествени, прил. Който е необясним по естествен път; мистичен, тайнствен. Свръхестеств...
свръхзвуков - свръхзвукова, свръхзвуково, мн. свръхзвукови, прил. Който превишава скоростта на разпространение на звука. Свръхзвуков самолет.
свръхнов - свръхнова, свръхново, мн. свръхнови, прил. Който се отличава с новост, модерност; най-съвременен. Свръхнови технологии. • Свръхнов...
свръхпечалба - мн. свръхпечалби, ж. Печалба, която значително превишава средната.
свръхсрочен - свръхсрочна, свръхсрочно, мн. свръхсрочни, прил. Който продължава повече от задължителния срок. Свръхсрочна служба.
свръхчовек - мн. свръхчовеци, м. Във философията — силна личност, която се поставя над всички останали и не се подчинява на никакви ограничения...
свръщам - свръщаш, несв. и свърна, св. 1. Променям посоката на движение, като завивам. Той свърна в уличката зад последната къща. 2. Отбивам...
свържа - свържеш, мин. св. свързах, мин. прич. свързал, св. - вж. свързвам.
свързвам - свързваш, несв. и свържа, св. 1. Какво. Връзвам едно нещо за друго. Свърза двата края на скъсания конец. 2. Какво/кого. Връзвам за...
свързочен - свързочна, свързочно, мн. свързочни, прил. Който служи за установяване и поддържане на връзка. Свързочни части.
свързочник - мн. свързочници, м. Войник, който служи в свързочна част.
свърна - свърнеш, мин. св. свърнах, мин. прич. свърнал, св. — вж. свръщам.
свъртам се - свърташ се, несв. и свъртя се, св. Разг. Оставам на едно място, задържам се. Не се свърта вкъщи по цял ден. • Не ме свърта. Разг. ...
свъртя се - свъртиш се, мин. св. свъртях се, мин. прич. свъртял се, св. — вж. свъртам се.
свърша - свършиш, мин. св. свърших, мин. прич. свършил, св. — вж. свършвам.
свършвам - свършваш, несв. и свърша, св. 1. Какво. Правя, върша нещо до края, изцяло. Кога ще свършиш тази работа? 2. Какво. Изчерпвам нещо н...
свършек - само ед. Свършване, край. До свършека на света. Запасите ни са на свършек.
свършен - свършена, свършено, мн. свършени, прил. 1. Който е стигнал края си. Добре свършена работа. 2. Спец. В граматиката - който изразява...
свъсвам - свъсваш, несв. и свъся, св.: какво. Намръщвам веждите и челото си.
свъся - свъсиш, мин. св. свъсих, мин. прич. свъсил, св. — вж. свъсвам.
святкам - святкаш, несв. Периодично издавам ярка светлина. По небето святкаха мълнии. Очите на котката святкаха от време на време в тъмното....
свяхвам се - свяхваш се, несв. и свехна се, св. Разг. Губя свежестта си; увяхвам, повяхвам. Гроздето се свехна след няколко дни.
сгаждам - сгаждаш, несв. и сгодя, св.; кого/ какво. Диал. Сварвам, намирам. Сгодих го преди да тръгне за влака.
сгазвам - сгазваш, несв. и сгазя, св.; кого/какво. Стъпквам, смачквам. Влакът е сгазил една крава. • Сгазвам/сгазя лука. Разг. Провинявам се...
сгазя - сгазиш, мин. св. сгазих, мин. прич. сгазил, св. — вж. сгазвам.
сган - сганта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа, паплач.
сгашя - сгащиш, мин. св. сгащих, мин. прич. сгащил, св. — вж. сгащвам.
сгащвам - сгащваш, несв. и сгащя, св.; какво/кого. Заставам на пътя, за да не може да избяга. Сгащиха лисицата край плета.
сглабям - сглабяш, несв. Сглобявам.
сгледа - мн. сгледи, ж. Остар. Оглеждане на мома, преди да бъде поискана за съпруга, от годежари или от момъка.
сгледник - мн. сгледници, м. Остар. Човек, изпратен на сгледа.
сгледница - мн. сгледници, ж. Жена сгледник.
сглоб - сглобът, сглоба, мн. сглобове, (два) сглоба, м. Място, където се съединяват елементи на конструкция чрез скачване на вдлъбната и и...
сглобка - мн. сглобки, ж. Разг. Сглоб.
сглобя - сглобиш, мин. св. сглобих, мин. прич. сглобил, св. — вж. сглобявам.
сглобявам - сглобяваш, несв. и сглобя, св.; какво. Съединявам частите на нещо, за да придобие завършен вид. Виж каква интересна фигура сглобих...
сглобяем - сглобяема, сглобяемо, мн. сглобяеми, прил. Който не е в готов вид, а се сглобява. Сглобяема дървена къща.
сглупя - сглупиш, мин. св. сглупих, мин. прич. сглупил, св. — вж. сглупявам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: