| Буква С |
|---|
| себичен - себична, себично, мн. себични, прил. Който обича само себе си; егоистичен. // нареч. себично. // същ. себичност, себичността, ж. |
| себорея - само ед. Спец. Заболяване, изразяващо се в обилно отделяне на пърхот и усилена дейност на мастните жлези. |
| севаст - мн. севасти, м. Истор. Български болярин от XIII - XIV век. |
| севастократор - мн. севастократори, м. Истор. Средновековен представител на владетелски род в България и Византия. |
| севда - само ед. Диал. 1. Любов. 2. Прен. Любовник, изгора. |
| север - само ед. 1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса. Корабът се движеше право на севе... |
| северен - северна, северно, мн. северни, прил. 1. Който е в посока север. Северна стая. 2. Който идва от север. Северен вятър. 3. Който е ра... |
| северняк - мн. северняци, м. 1. Човек от северните територии на земното кълбо. Северняците са светлокожи и руси. 2. Жител на Северна България... |
| севернячка - мн. севернячки, ж. Жена северняк (в 1 и 2 знач.). |
| северозапад - само ед. Посока между север и запад. // прил. северозападен, северозападна, северозападно, мн. северозападни. Северозападна Африка... |
| североизток - само ед. Посока между север и изток. // прил. североизточен, североизточна, североизточно, мн. североизточни. Североизточни българ... |
| сега - нареч. 1. В момента, когато се говори. Сега съм вкъщи. 2. В настоящото време, около момента на говорене. Сега е зима. 3. Много ско... |
| сега-засега - нареч. Разг. Около настоящия момент, за този момент. Сега-засега това е достатъчно. |
| сегашен - сегашна, сегашно, мн. сегашни, прил. Който става сега, който протича сега. Сегашен момент. • Сегашно време. Спец. В граматиката - ... |
| сегиз-тогиз - нареч. Разг. От време на време, периодично, понякога. Сегиз-тогиз ми се обажда по телефона. |
| сегмент - мн. сегменти, (два) сегмента, м. Спец. 1. В геометрията — част от кръг, ограничена с дъга и хорда. 2. В геометрията — част от кълб... |
| сегментация - мн. сегментации, ж. Делене на сегменти. |
| сегментирам - сегментираш, несв. и св.; какво. Разделям на сегменти. |
| сегрегация - само ед. 1. Отделяне, отлъчване от цялото. 2. Спец. Една от формите на расова дискриминация — изолиране на расови групи в отделни ... |
| седалище - мн. седалища, ср. 1. Остар. Място за сядане върху стол, пейка и др.; седалка. 2. Място, което е център на организация, институция ... |
| седалка - мн. седалки, ж. 1. Част от стол, кресло, пейка и др., на която се сяда. Седалката на стола беше тапицирана. 2. Място за сядане в а... |
| седало - мн. седала, ср. Остар. Седалка. |
| седан - неизм. Тип закрито автомобилно купе с четири врати без преграда зад мястото на водача. |
| седенкар - седенкарят, седенкаря, мн. седенкари, м. Остар. Момък, който ходи по седенки. |
| седенкарка - мн. седенкарки, ж. Жена седенкар. |
| седенкувам - седенкуваш, несв. Разг. Стоя до късно през нощта, за да работя или да върша нещо друго. |
| седеф - само ед. 1. Бяло лъскаво вещество от вътрешната част на някои мидени черупки. 2. Мънисто от такова вещество. 3. Растението седефче... |
| седефен - седефена, седефено, мн. седефени, прил. 1. Който е направен от седеф (в 1 знач.). 2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефе... |
| седефче - мн. седефчета, ср. Отровно растение с перести листа и тежка миризма. |
| седешката - нареч. Като се седи. Седешката се пресегна за празната паница. |
| седешком - нареч. Седешката. |
| седимент - само ед. или седименти само мн. Спец. 1. В геологията — утаечен земен пласт. 2. В химията — утайка. // прил. седиментен, седиментн... |
| седлая - седлаеш, мин. св. седлах, мин. прич. седлал, несв.; какво. Поставям седло върху животно за яздене. Седлая коня си. |
| седло - мн. седла, ср. 1. Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня. 2. Седалка на велосипед,... |
| седловина - мн. седловини, ж. Вдлъбнато място между две височини в планински хребет с форма на седло. // прил. седловинен, седловинна, седлови... |
| седмак - мн. седмаци, м. 1. Дете, родено през седмия месец от бременността. 2. Разг. Карта за игра със седем знака; седмица. // същ. умал. ... |
| седмина - числ. Разг. Седем лица, от които поне едно от мъжки пол. В стаята имаше седмина души. |
| седмица - мн. седмици, ж. Време, равно на 7 денонощия, от понеделник до неделя. Тази седмица ще ти се обадя. Седмица на гората. • Сляпа седм... |
| седмичен - седмична, седмично, мн. седмични, прил. 1. Който е свързан с една седмица. Седмична програма. 2. Който продължава една седмица. Се... |
| седмичник - мн. седмичници, (два) седмичника, м. Периодично издание, което излиза един път в седмицата. |