| Буква С |
|---|
| следен - следна, следно, мн. следни, прил. 1. Остар. Който непосредствено идва по ред; следващ. 2. Който се посочва по-нататък. Да вземем с... |
| следобед - мн. следобеди, (два) следобеда, м. 1. Време на деня между обеда и вечерята. Горещите юлски следобеди са уморителни. 2. Като нареч.... |
| следовател - следователят, следователя, мн. следователи, м. Полицейски служител, който се занимава с разследване на престъпления. // прил. след... |
| следователно - нареч. Вследствие на това, от това следва, в резултат на това, в заключение, и така, затова, прочее, значи. Ние си прощаваме всичк... |
| следовник - мн. следовници, м. Човек, който следва идеите, примера, принципите на друг; последовател. |
| следовница - мн. следовници, ж. Жена следовник; последователка. |
| следствие - мн. следствия, ср. 1. Това, което е в зависимост от определена причина; последица, резултат, извод, ефект. Следствие от тази луда ... |
| следя - следиш, мин. св. следих, мин. прич. следил, несв. 1. Какво/кого. Наблюдавам внимателно с очи, с помощта на други хора или на уреди... |
| слезка - мн. слезки, ж. Разг. Далак. |
| слепвам - слепваш, несв. и слепя, св.; какво. 1. Лепя две повърхности до окончателното им закрепяне една о друга. Слепвам гирлянди. 2, Поста... |
| слепец - мн. слепци, м. Сляп човек. |
| слепешката - нареч. Слепешком. |
| слепешком - нареч. 1. Без да се вижда, напосоки, като ориентирането става с пипане. В тъмнината вървяхме слепешком. 2. Прен. Без размисъл и ми... |
| слепна - слепнеш, мин. св. слепнах, мин. прич. слепнал, св. Слепя. |
| слепок - мн. слепоци, (два) слепока, м. Змиеподобно неотровно влечуго. |
| слепоочие - мн. слепоочия, ср. Черепна вдлъбнатина на лицето встрани от всяко око; сляпо око. Силна болка в слепоочията. // прил. слепоочен, с... |
| слепота - само ед. 1. Липса на зрение. 2. Прен. Непрозорливост, заслепение. |
| слепя - слепиш, мин. св. слепих, мин. прич. слепил, св. — вж. слепвам. |
| слепям - слепяш, несв. Слепвам. |
| слея - слееш, мин. св. слях, мин. прич. слял, св. — вж. сливам. |
| слива - мн. сливи, ж. 1. Овощно дърво, чиито плодове са обикн. тъмносини или тъмночервени, имат сплесната костилка, зреят през есента и се... |
| сливак - мн. сливаци, (два) сливака, м. Сливова градина/гора. |
| сливам - сливаш, несв. и слея, св.; какво. Съединявам, обединявам, събирам в едно. Сливам две групи в една. - сливам се/слея се. Присъединя... |
| сливар - сливарят, сливаря, мн. сливари, м. Човек, който бере и/или продава сливи. // прил. сливарски, сливарска, сливарско, мн. сливарски. |
| сливарка - мн. сливарки, ж. Жена сливар. |
| сливици - сливица, ж. Изпъкнали жлези от двете страни на глътката в устата. |
| сливова - мн. сливови, ж. 1. Само ед. Сливова ракия. 2. Порция сливова ракия. |
| сливовица - само ед. Сливова ракия. В балкана произвеждат сливовица. |
| слизам - слизаш, несв. и сляза, св. 1. Движа се от по-високо към по-ниско място, по наклон; спускам се. Слизам от върха. Слизам от петия ет... |
| слизест - слизеста, слизесто, мн. слизести, прил. Който е покрит със слуз. Слизеста обвивка. Слизесто тяло. |
| слин - слинът, слина, мн. слинове, (два) слина, м. Твърдо образувание по кожата поради продължително триене. Имам слйнове по краката. Уст... |
| слинест - слинеста, слинесто, мн. слинести, прил. По който има слин. Слинести крака. |
| слип - слипът, слипа, мн. слипове, (два) слипа, м. 1. Наклонена площадка за спускане на водни съдове на вода или за изваждането им. 2. На... |
| слисам - слисаш, св. — вж. слисвам. |
| слисвам - слисваш, несв. и слисам, св.; кого. Разг. Силно учудвам, смайвам; очаровам, поразявам, обърквам, зашеметявам. Слйсвам със знания. ... |
| слободия - само ед. Разг. Пренебр. Разпуснатост, разпасаност, беззаконие. Това не е свобода, а слободия. |
| словен - словна, словно, мн. словни, прил. Който се отнася до дума, слово; лексикален. Словен запас. |
| словесен - словесна, словесно, мн. словесни, прил. 1. Който се отнася до слово и до словесност. 2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет. |
| словесност - словесността, само ед., ж. Творчество с думи; книжнина. Народна словесност. |
| словник - мн. словници, (два) словника, м. Думите, включени в един речник. |