| Буква С |
|---|
| съвзема се - съвземеш се, мин. св. съвзех се, мин. прич. съвзел се, св. — вж. съвземам се. |
| съвземам се - съвземаш се, несв. и съвзема се, св. 1. Възстановявам физическите и душевните си сили след боледуване или силно преживяване. Още н... |
| съвипускник - мн. съвипускници, м. Човек, който е от същия випуск с друг. |
| съвипускничка - мн. съвипускнички, ж. Жена съвипускник. |
| съвкупен - съвкупна, съвкупно, мн. съвкупни, прил. Който е резултат на обща дейност; сборен, съвместен. Съвкупен продукт. // нареч. съвкупно. |
| съвкупление - мн. съвкупления, ср. Полов акт. |
| съвкупя се - съвкупиш се, мин. св. съвкупих се, мин. прич. съвкупил се, св. — вж. съвкупявам се. |
| съвкупявам се - съвкупяваш се, несв. и съвкупя се, св.; с кого. Извършвам съвкупление. |
| съвместен - съвместна, съвместно, мн. съвместни, прил. Който се извършва заедно с други; общ. Съвместна работа. Съвместен живот. // нареч. съв... |
| съвместим - съвместима, съвместимо, мн. съвместими, прил. Който може да се извършва или да съществува заедно с други. // същ. съвместимост, съ... |
| съвместител - съвместителят, съвместителя, мн. съвместители, м. Разг. Лице, което работи по съвместителство. |
| съвместителка - мн. съвместителки, ж. Жена съвместител. |
| съвместителство - само ед. Едновременно заемане на две и повече щатни работни места, от които едното е основно. Работя по съвместителство в два унив... |
| съвпадам - съвпадаш, несв. и съвпадна, св. 1. Извършвам се в едно и също време с друго събитие. Датата на сватбата съвпадна с рождения ми ден... |
| съвпадеж - само ед. Съвпадение. |
| съвпадение - мн. съвпадения, ср. 1. Събитие, явление, което се извършва едновременно с друго. След толкова много съвпадения се замислих за живо... |
| съвпадна - съвпаднеш, мин. св. съвпаднах, мин. прич. съвпаднал, св. — вж. съвпадам. |
| съвременен - съвременна, съвременно, мн. съвременни, прил. 1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. Съвременно кино. Съвременен българс... |
| съвременник - мн. съвременници, м. Човек, който живее в едно и също време с други хора или събития. Моите съвременници. Той е съвременник на пър... |
| съвременница - мн. съвременници, ж. Съвременничка. |
| съвременничка - мн. съвременнички, ж. Жена съвременник. |
| съвременност - съвременността, само ед., ж. Всичко, което става сега; сегашният живот. |
| съвсем - нареч. 1. До крайна степен; напълно, съвършено. Облякох съвсем нова рокля. Съвсем забравих. 2. С отрицание — никак, ни най-малко. ... |
| съвършен - съвършена, съвършено, мн. съвършени, прил. 1. Който притежава само положителни качества; върховен, превъзходен. Съвършена красота.... |
| съвършенство - само ед. 1. Висша степен в проявата на някакви качества. Изпълнението - се доближава до съвършенството. 2. Идеал. Стремя се към съ... |
| съгласен - съгласна, съгласно, мн. съгласни, прил. 1. Който се съгласява. Съгласна съм да ти помогна. 2. При който има съгласие; задружен. Съ... |
| съгласие - мн. съгласия, ср. 1. Утвърдителен отговор. Искам съгласието ти. Мълчанието е знак за съгласие. 2. Споразумение, единомислие, обща ... |
| съгласна - мн. съгласни, ж. Съгласен звук. |
| съгласно - предлог. Съгласно с, в съответствие с, според. Действай съгласно указанията. • Съгласно с. Предлог. Според. Действай съгласно с ук... |
| съгласувам - съгласуваш, несв. 1. Какво, с кого. Вземам решение за нещо, като стигам до единомислие при обсъждането му с друго лице. Съгласувам... |
| съгласувано - нареч. В съгласие, като предварително сме уеднаквили позицията си. Действаме съгласувано. |
| съглася се - съгласиш се, мин. св. съгласих се, мин. прич. съгласил се, св. — вж. съгласявам се. |
| съгласявам се - съгласяваш се, несв. и съглася се, св. 1. Изразявам, давам съгласието си (в 1 знач.). Той се съгласи да пътуваме заедно. 2. С кого... |
| съглашател - съглашателят, съглашателя, мн. съглашатели, м. Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринцип... |
| съглашателство - само ед. Политика, водена от съглашател. Склонен към съглашателство. |
| съглашение - мн. съглашения, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашен... |
| съгледам - съгледаш, св. — вж. съглеждам. |
| съгледвач - мн. съгледвачи, м. Човек, който има задача тайно да наблюдава или да проучва нещо; шпионин. Той изпрати напред съгледвачи, за да п... |
| съглеждам - съглеждаш, несв. и съгледам, св.; какво/кого. Виждам отдалече или случайно; забелязвам. В края на улицата тя съгледа тъмна сянка, ... |
| съградя - съградиш, мин. св. съградих, мин. прич. съградил, се. — вж. съграждам. |